Почина холандският учител, спасил 600 деца по време на Холокоста

На 107-годишна възраст почина един от героите на Втората световна война, който постигна много за спасяването на евреите в нея, но живя до края на живота си без мир със себе си, Йохан ван Хулст. Той бе холандски учител, спасил над 600 деца от еврейски произход по време на Холокоста.

Новината за смъртта му предава "Ню Йорк таймс", който припомни историята на живота му.

През пролетта и лятото на 1943 г. Ван Хулст е бил преподавател в учителски колеж в Амстердам. Колежът е бил разположен до детска ясла. В яслата са били настанявани временно еврейски деца на възраст от съвсем малки, до 12 г., които после да бъдат прекарвани към концентрационните лагери и убивани. 

Планът за спасяване е бил прост, но рискован: децата са били тайно предавани през ограда между яслата и колежа и скривани в класна стая на училището, докато може да бъдат прекарвани в провинцията на Холандия от групите на холандската съпротива и така, спасявани. 

Учителският колеж на Ван Хулст е представлявал едната страна от спасителен тригълнък. Първата е била депортационният център в Холандия - биш театър, управляван от Валтер Зюскинд - германски бежанец. Яслата е била ръководена от Хенриете Пиментел, която първо е помолила Ван Хулст да позволи на децата да си играят в градината на колежа и да спят следобед в класна стая. Когато планът стартира, децата са били набързо прехвърляни на съпротивата след необходими трудни разговори с родителите им, които е трябвало да ги предадат. 

Ролята на Зюскинд е била да позволява имена на деца да изчезват от списъците й. Пиментел е убеждавал родителите да предават децата си за контрабандно измъкване. Ван Хулст е прехвърлял децата, работейки заедно с екипа си студенти и членове на съпротивата. За да избегне подозрения, обаче е можел да предава безопасно само по няколко деца на един път, когато е възможно. Не всички деца в яслата е могло да бъдат спасени. 

Продължава на страница 2.

"Трябваше да направим избор", разказа той през 2017 г. пред холандската телевизия NOS, "а едно от най-ужасните неща бе да правиш избор". Учителският колеж, където той е бил директор, сега е Националният музей на Холокоста в Амстердам. 

На Ван Хулст се приписва помагането да бъдат спасени 600 деца, но той до края на живота си остава с чувство за вина, че не е могъл да спаси живота на още повече. 

В един момент с останали над 100 деца, яслата е щяла да бъде затворена. Ван Хулст е бил попитан колко още може да бъдат спасени и предадени на съпротивата. "Това бе най-трудният ден в живота ми", разказа той. "Човек разбира, че не е възможно да вземе всички деца със себе си. Със сигурност знае, че децата, които оставя зад гърба си, ще умрат. Взех 12 с мен. По-късно се запитах защо не 13?", разказа Ван Хулст. 

Близо 70 г. по-късно израелският премиер Бенямин Нетаняху посети Холандия - през 2012 г., и се срещна с него. На срещата Нетаняху каза, че хората, които спасяват един живот, спасяват една вселена. И че Ван Хулст е спасил стотици вселени. 

Преди да стане директор, Йохан е бил учител в Реформирания колеж за обучение на учители - през 1938 г. Две години по-късно е назначен за заместник директор. След окупацията на Холандия от нацистите през май 1940 г. училището попада под голям финансов натиск. Холандското правителство спира субсидията за учителските заплати, с което почти го обрича на затваряне. Ван Хулст обаче измисля план да помоли родителите на студентите да дадат пари за финансирането. Планът успява, училището е спасено, а той е назначен като директор. 

Когато Германия нахлува в Холандия, в страната е имало около 140 000 евреи. Към септември 1944 г. над 100 000 от тях са били изпратени в концентрационни лагери, предимно в Плоша - Аушвиц. 

Йохан Вилхелм ван Хулст е роден на 28 януари 1911 г. в Амстердам като син на Герит ван Хулст - тапицер на мебели. Образованието му включва магистърска степен по психология и педагогика и докторска степен по хуманитарни науки. След като войната свършва, той продължава да бъде учител, но и влиза в политиката, работейки в Холандския сенат и Европейския парламент. Голям любител е на шаха и е бил председател на Клуба по шах в Амстердам. Когато на еврейските членове на клуба е наложена забрана да участват през войната, той тайно играе шах с тях в къщите им, вместо в клуба. 

С него се разделят две дъщери, двама внуци и трима правнуци. Съпругата му е починала през 2006 г. 

През годините той често е интервюиран за делата си по време на Втората световна война. "Бях в центъра на една определена дейност. Но не става дума за мен. Не искам да се поставям на преден план или да го играя като герой на съпротивата. Всичко, за което наистина мисля, е за нещата, които не можах да направя - няколкото хиляди деца, които не успях да спася", каза той пред холандския вестник Het Parool.