Съветът за сигурност на ООН се събира спешно заради мигрантския натиск към Полша

Руски ядрени бомбардировачи летят над Беларус на фона на мигрантската криза на беларуско-полската граница, зад която Полша твърди, че стои руският президент Владимир Путин, съобщи в. "Дейли телеграф". Британското издание уточнява, че Русия е изпратила ядрени бомбардировачи да охраняват беларуското въздушно пространство. Това е рядко срещана демонстрация на сила, отбелязва "Дейли телеграф", като допълва, че Москва поиска от Европейския съюз да приеме на своя територия хиляди мигранти, които са устроили импровизиран лагер на границата му.

Изпращането на два свръхзвукови самолета да тестват противовъздушните защити на Беларус, е признак за драматична ескалация в противопоставянето между ЕС и Минск и Москва, изтъква британският всекидневник, цитиран от БТА.

Кремъл отхвърля твърденията, че е режисирал събитията на беларуско-полската граница, пише в. "Индипендънт". А засилващите се опити на мигрантите да проникнат в Полша, накара полските власти да отправят предупреждение, че мигрантската криза може да доведе до военна конфронтация. "Индипендънт" изтъква, че стотици мигранти се намират в т.нар. ничия земя, като живеят във временни лагери. Целта на тези хора е да проникнат на територията на Полша, за да може след това да се отправят към Германия или някоя друга западноевропейска страна, отбелязва британското издание. Съгласно международното миграционно право те имат право да поискат убежище на полската граница. Ситуацията обаче е безпрецедентна, тъй като Полша не приема подобни молби и връща хората обратно, отбелязва още британското издание.

Най-малко осем души умряха от началото на хуманитарната и политическа криза между Полша и Беларус, чиито власти са обвинени в това, че провокират нова бежанска криза в Европа, като организират транспорт на хора от Близкия изток до Минск и им обещават сигурен достъп до територията на Европейския съюз, пише в. "Гардиън". "Граничните полицаи могат да са много агресивни", казват представители на полската мрежа от неправителствени организации "Група граница", която се опитва да доставя храна на мигрантите и да им помага с проблемите, които възникват с граничната полиция, отбелязва британският всекидневник.

Налице са редица свидетелства, че представителите на беларуските гранични власти стрелят във въздуха, за да принудят мигрантите да напредват към полската граница, пише в. "Монд". Тази ситуация на беларуско-полската граница не е нова. Кризата започна още през лятото, но през последните дни напрежението достигна връхна точка, обобщава френското издание.

На този фон Естония, Франция и Ирландия поискаха спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН заради мигрантската криза по границата между Полша и Беларус, предаде Франс прес. Очаква се то да се състои днес следобед при закрити врата.

"Такива ситуации не бива да се използват с политически мотиви и да стават причина за напрежение между държави", заяви вчера говорителят на ООН Стефан Дюжарик.

Над 2000 мигранти от дни стоят блокирани на границата между двете страни. Полша издигна ограда с бодлива тел и изпрати 15 000 военни, за да им попречат да влязат.

ЕС обвинява Беларус, че издава визи на мигранти от Близкия изток и ги подстрекава да влязат в Полша, а по тази причина Варшава обвини Минск в "държавен тероризъм". 

Нарастващият мигрантски натиск на границата между Полша е Беларус е водеща тема за повечето руски медии днес, отбелязва БТА.

Рязко нарасналият брой полети от Близкия изток до Минск и издаването на визи практически на всички желаещи превърнаха Беларус в "Мека за мигранти". Получаването на визи чрез туристически фирми и изпращането на "туристите" в Минск са изпипани до дребни подробности, но в Беларус хората се озовават в капан. Заради затягане на контрола по границите на Полша, Литва и Латвия, бежанците са принудени било то да щурмуват гранични заграждения от бодлива тел, било да се настаняват в палаткови лагери край граничната линия, обобщава руският в. "Комерсант".

В репортажи от такива лагери "Комерсант" и "Известия" разказват за бита на "мигрантите, мечтаещи да попаднат в Европа". Варшава и ЕС като цяло смятат кризата за замислена от Минск. Според тях беларуският президент Александър Лукашенко си отмъщава на Европа заради санкциите срещу Минск. Политикът още през май заяви, че повече няма да сдържа прииждащите от Близкия изток по пътя им към ЕС. Но Минск отрича, че умишлено прехвърля мигрантите към границата с общността. А бежанците не смятат да отстъпят, пише "Известия".

Полските власти се изхитриха за няколко дни да направят международна криза от нищо. Вместо спокойно да пуснат бежанците на своя територия и да ги конвоират до Германия, те организираха военно шоу с барабани, което гледа объркан целият европейски свят, пише "Взгляд" в коментар, който е критичен спрямо Полша. Действията на Полша не отговарят на общочовешките ценности - независимо кой и защо е провокирал движението на бежанците към границата, заключава електронният вестник.
Варшава разглежда различни сценарии за развитие на кризата, включително възможността беларуските силови структури да раздадат на мигрантите оръжия с цел провокации, посочва "Труд". "Стигне ли се до използване (на тези оръжия), това ще предизвика критична ситуация" на границата, цитира изданието говорителя на полското правителство Пьотър Мюлер.

Ако ЕС пусне хиляда бежанци, след тях ще дойдат милион, после - 10 милиона. На бежанците трябва да се плащат помощи, да се създават работни места за тях. Откъде ще дойдат средствата? От данъците на обикновените европейци. Но според техните представи за нация и гражданство европейците не са длъжни да плащат за това. А бежанците са и техни актуални или потенциални конкуренти на трудовия пазар, пише "Свободная преса".

Варшава заяви, че обмисля пълно затваряне на границата, напомня печатът. Това е напълно възможно, но така ще се удължи веригата за доставка на стоки и това ще нанесе пряк удар по беларуската икономика, коментира пред "Московский комсомолец" икономистът от Минск Ярослав Романчук. Но Полша едва ли ще предприеме такава стъпка - това би означавало сериозни икономически загуби както за ЕС, така и за Китай и Русия, смята обаче беларуският политолог Александър Класковски.
Пълното затваряне на границите ще парализира товаропотоците, а това е нож с две остриета. Транзитът на стоки като източник на доходи е не по-маловажен за Европа, отколкото за Беларус. Не бива да се забравят и китайските интереси - интензивните връзки на Пекин с Европа, включително през територията на Беларус, за осъществяване на стратегията "Един пояс, един път". Китай, меко казано, ще е недоволен от това полско решение. А радикалните мерки ще ударят и Русия - стокообмена й с Европа. Затова според мен засега това е само вербална заплаха от страна на Варшава, добавя наблюдателят.

Москва може да вкара в ред Лукашенко и абсолютно ненужните инциденти по границите с европейските страни ще спрат. Или ще се наложи Москва всеки път да прикрива и отървава беларуския си съюзник, споделяйки с него отговорността - или дори сама да отговаря за постъпките му, предупреждава "Независимая газета".