Притча за пътя към съвършенството

Странстващ мъдрец попаднал веднъж в един град, в който в този ден се били събрали най-добрите художници от цялата страна, за да се съревновават за титлата „Най-добрият художник“.

Мнозина били изкусните майстори, които участвали в конкурса, много прекрасни картини били представени пред взискателното жури. Конкурсът вече вървял към своя край, когато съдиите неочаквано се изправили пред голяма дилема. Пред тях стоели две прекрасни картини, а трябвало да изберат само една от тях, за да определят победителя.

Настанало дълго умуване, съдиите задълбочено разглеждали платната, опитвали се да открият поне някаква дребна грешка, която да реши избора, но така и не успели да намерят нито един недостатък. Тогава мъдрецът решил да се намеси и предложил помощта си. Приближил се до двамата художници, които останали на финала за титлата и им казал:

— Вашите картини са прекрасни, но и аз, също както уважаемите съдии, не забелязвам дори и най-дребен недостатък. Затова, искам да ви помоля честно и справедливо да оцените своята работа и после да изброите нейните недостатъци.

Единият от художниците огледал внимателно своята картина и накрая заявил:

— Колкото и да гледам своята картина, не намирам нито една грешка, нито един недостатък в нея!

В това време другият художник стоял мълчаливо.

— Ти също ли не виждаш недостатъци? – попитал го мъдрецът.

— Не, просто не знам с кой от тях да започна, — признал смутено художникът.

— Ти си победителят! — отсякъл мъдрецът.

— Но, как така?, — възкликнал първият художник — аз не открих нито една грешка в своята творба, а печели този, който вижда много недостатъци в своята!

— Майстор, който не открива недостатъци в своите произведения е достигнал пределите на своя талант. А този, който забелязва недостатъци там, където другите не ги откриват, продължава своя път към съвършенството.