Защо съвременните връзки са толкова крехки

Светът се променя и има нещо, което се забелязва от всички - партньорските връзки между мъже и жени не оцеляват дълго, те имат по-малка трайност. Защо? Разбира се, на този въпрос винаги има индивидуален отговор. Но все пак има и някои общовалидни обяснения, засягащи процеси, тенденции и нагласи сред по-развитите нации.

Авторите на Bright Side споделят в популярен материал кои са те според тях, давайки повод за размисъл.

Не сме подготвени. Често не сме готови да направим големи компромиси, да се жертваме и да обичаме безусловно. Не искаме да чакаме, имаме нужда да имаме всичко веднага, наведнъж. Не позволяваме на чувствата си да съзреят, често поставяйки времеви лимит на това, което смятаме, че трябва да се случи, вместо да се отдадем напълно на чувствата. 

Бъркаме любовта с други чувства. Твърде често припознаваме любовта в случайна сруща с някой в обща компания за кино или в нощен клуб, но това не е човекът, който може да ни разбира и да ни подкрепя в момент на най-дълбока тъга. Не ни харесва да живеем случен живот, затова търсим жизнерадостна компания, която може да направи живота ни приключение. Но не винаги сме готови за промяната, която неизбежно се налага след определен период на роматична връзка. 

Пускаме се безкрайно по коловоза и се возим ли возим, като всъщност сме блокирани на едно място. Така се случва след време, когато "нямаме време" и пространство за любов, понеже сме заети да работим за материални блага. 

Чакаме незабавен резултат. Влюбваме се, после искаме връзката да е зряла. В същото време тази зрялост, както и взаимното разбиране, може да дойдат само след години, прекарани заедно. Повечето хора днес мислят, че няма нищо по-ценно в живота от времето и търпението, дори и любовта. 

Предпочитаме да си губим силите. Мнозина сред нас биха предпочели да прекарат час от времето си със 100 различни души (на събития, конференция), отколкото в компанията на един човек. В днешно време съществува има мнението, че е много по-добре да се запознаваме с хора, отколкото да опознаваме хора. Започваме отношения и скоро ги приключваме, щом намерим "по-добър вариант". Не даваме най-доброто от себе си на човека, който имаме, а искаме от него, или нея, да е перфектен за нас. Срещаме се с мнозина, даваме шанс да се докоснат до нас малко хора. 

Зависими сме от технологиите. Технологиите ни приближиха един до друг. Толкова сме близо до едни хора във виртуалния свят, че понякога е трудно да дишаме. Текстови съобщения, гласове, чат, видео обаждания заместиха комуникацията лице в лице в много случаи. И вече нямаме нужда да прекарваме време заедно, на живо. Знаем достатъчно вече един за друг от мрежите. Няма за какво да си говорим, щом знаем за хората и сме разбрали. 

Не може да стоим в едно и също положение особено дълго. Смятаме, че не ни е писано да бъдем в определени връзки, даже идеята да уседнем и да се установим ни плаши. Не посвещаваме вече живота си на един човек и избягваме всичко постоянно. 

Познали сме сексуалната свобода. Има едно цяло поколение, което решава първо да има интимни отношения с някого и после да реши дали иска да бъде с него във връзка и да има любов. ’Friends with benefits’ и други неща извън официалните станаха част от модерния живот. 

Разчитаме на логиката. Малцина от най-младото поколение могат да обичат с цялото си сърце и да преодоляват трудностите, свързани с разстояние и време. 

Страхуваме се твърде много - от нови връзки с хора, от разочарования, от емоционално нараняване, от разбито сърце. Затова градим стени и не позволяваме на другите да ни достигнат. 

Не оценяваме вече връзките. Не отдаваме голямо значение на раздяла с някой, който ни обича. Твърде сме разочаровани от хората, които ни заобикалят и това е основна емоция. 

Всички тези особености в нагласите на съвременните хора намаляват броя на успешните дълги връзки, но така формулирани (а вероятно има и още) може да бъдат повод да помислим, да заглушим доколкото може егото си, да се обърнем повече към реалния живот и да оценим по-високо това, което имаме.