Световната икономика се клати и скърца болезнено и макар идеята за „достойна пенсия“ да не е съвсем умряла, хората, които „скатават“ пари от малки и напускат работа завинаги, стават все повече. Кой не би харесал живот, в който има стабилен доход, и то, без да му се налага да работи? Ето истории на хора, които са го постигнали. Нужно е вдъхновение, защото изглежда абсурдно нечестно да изкарваме най-добрите си години в служба на парите. Абел ван Ставерен Пенсионира се в средата на 40-те си години. Както той се описва – дотогава е „корпоративен роб на заплати в Лондон, Сингапур и Цюрих“. Първоначално е счетоводител, после портофолио мениджър, като работи и за клиенти, и за себе си. Когато тъстът му – семеен доктор – почива на 58 години, без да е изпълнил плановете си за голямо плаване, той решава да промени живота си. И в момента той и съпругата му живеят между тайландските острови и Малайзия. „Животът ни се върти около плаване на пълен работен ден – казва той. – Вече нямаме къща или кола, но имаме две ветроходни лодки.“ През лятото те пътуват из Северозападна Европа. Но всъщност за Ставерен местоположението не е важното. „Основният мотив беше свободата. Искахме да правим това, което искаме, къ...