Само преди година бяха изборите в САЩ, на които се избираха нов президент и представители на гражданите в Конгреса и Сената. Изборните страсти от победите и загубите в двете партии все още не бяха отминали, а изборни стратези вече започваха да се подготвят за следващите избори...

Публиката вероятно вече е наясно, че в САЩ предизборната кампания никога не спира, за разлика от познатата ни европейска реалност, в която обществата имат почивка от няколко години, освен ако няма извънредни предсрочни избори. Не така стоят нещата в американската политика. В нея избраните представители, особено в Конгреса, имат на разположение само една година, преди да се изправят пред избирателите. От една страна, защото изборите за всички представители в Конгреса и за една трета от Сената са на всеки две години, така наречените мидтърм (midterm). А от друга, защото в края на първата година от мандата им започва кампанията за предварителните избори.

Последното не съществува като практика в нито една друга позната ни демокрация или ако съществува, то не е в този смисъл, който е в САЩ.

Масовата публика, особено извън САЩ, вижда ноемврийските избори (изборите винаги са през ноември) като конкуренция между две партии – Републиканска и Демократическа, но същинската изборна битка всъщност се случва на т.нар. праймъриз (primaries). На тези предварителни избори, погрешно разбирани като избор на кандидати от една и съща партия, всъщност се вижда сблъсък между различните идеологически течения в американското общество.

За да се разбере в пълнота горното, трябва да се изоставят представите ни от европейската политика за това какво е партия. Ако в Европа имаме ясни разделения в идеологическо отношение, които са представени като отделни партии – християндемократи, консерватори, либерали, социалисти националисти и т.н., то в САЩ всички тези идеологически течения на федерално ниво са групирани в две партии, които не са идеологически „чисти“. Това може да обясни фракциите на либерални републиканци или пък на консервативни демократи, които съществуват като групи в Конгреса.

В действителност тези две партии са съвкупност или коалиции на множество на брой партии, които съществуват на щатско и регионално ниво и които са в постоянна конкуренция и сблъсък както с опонентите си от другата страна (републиканци срещу демократи), но и в конкуренция вътре във формално наречените „свои“ партии. Тази втора конкурентност се проявява на предварителните избори, където различните фракции във федералните партии издигат или подкрепят свои кандидати с цел да спечелят по-голяма тежест в рамките на федералната партия.

Ако се проследи кой печели на предварителните избори, то може с голяма доза увереност да се разбере каква ще бъде политиката на съответната партия в Конгреса поне през следващите две години, защото ще е ясно коя е доминиращата фракция в тази партия.

Основната причина например Републиканската партия да е такава, каквато я виждаме в момента, е, че през последните четири години, т.е. на два цикъла избори за Конгрес една съществена част от представителите на тази партия отпреди 2020 г., дори 2018 г., или напуснаха политиката, или загубиха основно предварителни избори и бяха заменени от привърженици на Тръмп или гравитиращи към него. Така че няма никаква изненада, че групата в Конгреса на републиканците провежда политиката на Тръмп почти без обструкции. Де факто доминиращата фракция към момента в Републиканската партия е т.нар. МАГА републиканци. Дали това ще остане така, ще разберем през тази година. Неведнъж се е случвало доминиращи фракции към даден момент да бъдат маргинализирани в рамките на две до четири години. Най-пресният пример е републиканската фракция „Чаеното парти“, която доминираше в периода 2010–2014 г. и от която в момента са останали незначителен брой представители. Аналогичен пример в Демократическата партия е силната в миналото фракция „Сини кучета“, обединяваща консервативните демократи, от която към момента има едва десетина представители в Конгреса.

Де факто МАГА фракцията ще бъде поставена за първи път на изборен тест през 2026 г., защото те за първи път са доминиращи и определят политиката на партията в голяма степен.

Но ситуацията в обществото към края на 2025 г. вече не е същата, каквато беше в края на 2024 г. и началото на 2025 г.

През ноември 2025 г. се проведоха избори за губернатори и щатски конгреси в два щата – Ню Джърси и Вирджиния, както и избори в Пенсилвания, Джорджия, Мисисипи. Резултатите на тези избори показаха, че американските граждани са недоволни от управлението и това недоволство е както сред демократите, което е разбираемо, така и сред независимите избиратели, които са ключови за спечелването на изборни победи.

Ако социологическите проучвания показват преднина на демократите на национално ниво от 4%, то екстраполацията на резултатите от ноемврийските избори показва преднина от 6 до 8%. Само като пример трябва да се спомене, че в Пенсилвания демократите спечелиха място на районен прокурор за първи път от 225 години, а в Джорджия спечелиха определени щатски позиции за първи път от 40 години.

Всичко това показва, че избирателите на демократите са високомотивирани да гласуват, че независимите избиратели биха гласували срещу управляващите при подходящ кандидат и че републиканските избиратели са недоволни.

Тази обстановка дава възможност, от една страна, на демократите да си върнат мнозинството в Конгреса през ноември, но от друга, би позволила на фракциите при републиканците да спечелят срещу представители на МАГА.

Дали ще се случат тези събития, предстои да се види. Стартът на сезона на праймърите е на 3 март в Тексас, Арканзас и Северна Каролина и приключва на 15 септември с Делауеър. За целия този период в различните щати ще се провеждат кампании, дебати и реални, а понякога тежки сблъсъци между кандидати за място в изборната бюлетина през ноември.

Първоначалните изчисления поне към момента дават следните изходни позиции за двете партии: 207 места, в които демократите са с предимство, срещу 209 места, в които доминират републиканците.

Тези така наречени „сигурни“ места за едната и за другата партия са именно местата, в които се вижда сблъсъкът на идеологическите течения в партиите най-ясно.

Това, че даденият кандидат от „сигурното място“ при демократи или републиканци ще бъде избран в Конгреса със сигурност, прави предварителните избори много оспорвани до степен, че надминават като инвестиран ресурс и страсти същинските избори.

Очакванията са само в 19 от общо 435 места в Конгреса да има сериозна интрига между републиканци и демократи, като това ще са и местата, които в голяма степен ще решат и мнозинството в бъдещия Конгрес. Разбира се, отделно от тези 19 места има още 20, в които потенциално може да се случи изненада в едната или другата посока и това ще зависи най-вече от качеството на кандидатите на двете парти, които ще бъдат излъчени на предварителните избори и в по-малка, но съществена степен от средата, в която ще бъдат провеждани изборите през ноември. Ако преднината на демократите се запази дори и на ниво от тези 6 до 8%, то победата им може да бъде убедителна и да стигне до 240 места мнозинство. Ако ситуацията, особено в икономическо отношение се подобри, то републиканците може да загубят само до 5 места и дори и да не запазят мнозинството си, да бъдат със солидна група (ситуация, аналогична на сегашното разпределение в Конгреса).

Независимо че за прогнози за крайния резултат през ноември е много рано, то трябва да се има предвид, че само четири пъти в 200+ годишната си история президентската партия е печелила мидтърма. Стандартното състояние е, че избирателите гласуват срещу президентската партия две години след като са избрали президента.

Едно обаче е сигурно, в средата на 2026 г., когато предварителните избори са започнали, публиката ще види един доста по-различен като поведение Конгрес. От една страна, защото в рамките на годината интересът на избирателите към дейността на представителите в Конгреса ще се повишава (нещо нормално като поведение в предизборна кампания), но от друга, специално в Републиканската партия, защото влиянието на президента Тръмп за това кой ще бъде избиран или не ще намалява. В крайна сметка, освен ако Върховният съд на САЩ не реши друго, това е вторият и последен мандат на Тръмп и независимо колко избиратели продължават да го следват, одобряват и подкрепят, той няма да може да определя кой ще спечели или няма да спечели предварителните избори, както досега. Да, безспорно поне в рамките на тази година неговата публична подкрепа все още ще има някакво значение, но тя няма да бъде със същата тежест, както на изборите през 2022 или 2024 г.

Предстои ни изключително интересна и динамична година.