Дрон индустрията в България се развива с много бързи темпове. Едно от перспективните направления е използването на дроновете в селското стопанство и по-конкретно дроновете като инструмент за внасяне на биоагенти за растителна защита. Биозащита е подмяна на химическите пестициди с живи организми, които унищожават вредителите по естествен път. Именно тук дроновете променят изцяло начина на работа. За разлика от традиционните методи, безпилотните системи позволяват бързо, прецизно и икономически ефективно третиране на огромни площи, включително труднодостъпни терени. Само в рамките на 3–4 години въведохме над 50 дрона в експлоатация, като всички те са разработени, проектирани и произведени в България специално за нуждите на компаниите.

Основните предизвикателства пред сектора у нас са обичайните, пред които се изправя всеки нов и бързоразвиващ се отрасъл. Технологиите често изпреварват законодателството, пазарите са силно динамични, а клиентите невинаги са достатъчно добре информирани за възможностите, които индустрията предлага. Същевременно разходите за разработка и внедряване са значителни, тъй като голяма част от решенията, които създаваме, са първи по рода си.

Добър пример за това са специализираните дронове за внасяне на полезни насекоми в селскостопанските площи. Друго от наистина иновативните направления на дрон индустрията в България са безпилотните летателни системи за борба с градушките и повишаване на количеството валежи чрез засяване на облаци с различни реагенти. Използването на дронове вместо самолети или ракети, изстрелвани от земята, многократно повишава ефективността на засяване на облаците. Причината е, че дронът може бързо и прецизно да бъде насочен към най-критичните части на облака – нещо труднопостижимо със самолет, при който рискът за екипажа е изключително висок. Важно предимство на БЛС е значително по-ниската им цена в сравнение с конвенционалните методи. Един голям безпилотен апарат, способен да замести самолет, струва над 100 пъти по-малко, а от своя стана малките дронове, които изцяло могат да заменят ракетите, изстрелвани от земята, дават възможност за многократна употреба и значително по-ниски оперативни разходи.

Към момента голяма част от компонентите, необходими за производство на БЛС, се внасят от Азия. Въпреки това съм убеден, че при необходимост България има капацитет да произвежда почти всеки компонент на дрона локално – от рамите и двигателите до печатните платки и радиооборудването, като единствените компоненти, за които ще продължим да разчитаме на външни доставки, са полупроводниците и микропроцесорите.

Съществен принос за бързото развитие на безпилотната индустрия у нас имат образователни институции като ВВВУ „Георги Бенковски“, които подготвят висококвалифицирани кадри, работещи с най-новите технологии в сферата. Освен това те активно си партнират с индустрията при разработването и внедряването на нови решения. Очакванията ми са в близко бъдеще да видим още по-широко приложение на дроновете – при доставки и транспорт на малки и средни товари, операции по търсене и спасяване в труднодостъпни райони, противопожарна дейност и много други сфери.