Европейският съюз е безпрецедентна в историята на човечеството и уникална политическа формация от национални държави, основана на фундаменталните европейски ценности. Началото на многомерния Проект се основава върху горчивите уроци от Втората световна война, от драматичната политическа история на Европа през модерните времена. В началото се явява над Европа и света призракът на Студена война.

Същността на ЕС се изразява от красивото и вдъхновяващо мото „Единство в многообразието“. Изречението крие обаче много трудности, някои от тях съвършено непознати. Между ценностите, в т.ч. най-възвишените, съществуват неизбежни конфликти, управлението на които е вечна задача.

Съвременната демокрация е пред непознати в историята дилеми. Нарастващата комплексност на социалния свят конфронтира демокрацията с модерната меритокрация. Заклинанията срещу „брюкселската бюрокрация“ са често погрешно или злонамерено адресиране.

Европейският съюз не е утопия: има външни и вътрешни врагове. Враговете на ЕС стават все по-ожесточени. Вещаят разпадане на Съюза. Внушенията и манипулациите в условията на дигиталната революция са главно оръжие в хибридната война. 

С влизането в еврозоната България увенчава важен цикъл от етапи по присъединяването си към ЕС. Доброволният отказ от лева и приемането на еврото има прагматичен и символен смисъл. Драматизмът е в символния смисъл, който се отнася до националната идентичност. Другото име на чувствителния въпрос за идентичността (индивидуална или колективна) е „себе си“. Фундаменталният екзистенциален проблем на идентичността (себе си) се поставя в самото начало на членството в Европейския съюз пред всяка национална държава.

В спекулациите на противниците за влизането на България в еврозоната се преакцентира оглушително върху символния смисъл на националната парична единица, лева. На това се отговаря, като се изтъкват големите прагматични (икономически, финансови, търговски и т.н.) предимства и ползи за страната.

Необходимо е да хвърлим светлина върху фундаменталния въпрос за националната идентичност. При първите стъпки на членството в ЕС всяка страна се отказва доброволно от част от своя суверенитет. Доброволният отказ от суверенитет определя безпрецедентността и уникалността на Съюза. Кардинален въпрос, по който има недоразумения сред широки обществени слоеве. Класическият принцип на демокрацията за решаващата дума на мнозинството не е достатъчен и заслужава по-дълбочинен поглед.

Нациите и националните държави възникват в началото на модерната епоха, но не едновременно: историята е поливариантна. Възникването на нацията и националната държава е радикален поврат от традиционното към модерното общество. Традиционното общество е обърнато към сакралното минало. Нацията и националното общество са обърнати към бъдещето. Паметта е духовен ресурс за бъдещия просперитет на нацията. Сюблимният национален въпрос е с кого и как членовете на обществото желаят да посрещат бъдещето. Нацията обединява хората за по-добро бъдеще за себе си, за своите деца, за постигне на финалните цели и ценности, общото благо. Такава е националната кауза, на която са се посветили големите имена на българското национално Възраждане. Васил Левски би бил най-щастливият човек, ако вижда реализацията днес на своя безсмъртен завет. Българите са равни с другите европейски народи. В европейския парламент българският език е наред с други официален език. България е равноправен участник във вземането на решения, засягащи управлението на всички европейски държави – членки на ЕС. Достиженията са повече от гениалното въображение и прозрение на Левски и на другите светли и велики имена на Българското национално възраждане. Доброволното отстъпване на част от суверенитета се възнаграждава многократно. В такъв смисъл ние утвърждаваме и издигаме себе си. Пътят на европейска България е окрилящ път към себе си.

Нашите фундаментални национални ценности са европейски, както са европейски френските, германските, италианските и на другите европейски страни националните ценности. Тези ценности ни свързват. Те са основата на единството в многообразието. За това се поздравяваме днес.  

Проф. Георги Фотев социолог с международна известност и активен общественик. Той е доайен и почетен професор на Нов български университет. Действителен член е на Европейската академия на науките и изкуствата от 1993 г. и на други авторитетни организации. Министър е на науката и висшето образование (1991). В тази своя длъжност има заслуги за създаването на Нов български университет и Американския университет в България. Той е основоположник на дисциплините етносоциология и социология на религиите в България. Бил е гост-професор в престижни чуждестранни университети.

Автор е на 270 научни публикации, сред които книгите „Криза на легитимността“ (1999), „Граници на политиката“ (2001), „Диалогична социология“ (2004), ,,Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), ,,Ценности срещу безпорядък“ (2009), „Българската меланхолия“ (2010), „Смисъл и разбиране“ (2014), „Човешката несигурност“ (2016) и др.

В чест на проф. Г. Фотев е публикуван монументалният сборник „Светове в социологията“ (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.

Той е почетен гражданин на щата Оклахома (САЩ). По време на комунистическия режим е преследван по политически причини. Женен е и има дъщеря и син.