Академичното писане било като разговор – постоянен поток от обмяна на факти, обяснения, тяхното надграждане, осмисляне и утвърждаване. По този повод нека започна с една препратка към текст, която написах преди 2 години, отново за списание „Мениджър“. Веднага след поредни избори и на прага на неизвестността – кога и дали ще има правителство, въпросната статия идентифицира необходимостта ние като общество да счупим формализма в комуникацията между политическите субекти и гражданите, който се превръща и във формализъм на гражданското участие, и да го заменим със смислен разговор и съдържателна политика, която да донесе промяна в модела на партийно представителство. За съжаление, започвайки този разговор със себе си, не откривам особен напредък в основния modus operandi на българската политическа система. Изглежда все повече, че политиката е „зациклила“ в почти митична по пропорциите си повторяемост. Точно както в гръцката митология „кръговостта“ е организационен принцип на всичко – човешката съдба, сезоните, властта, така и структурата на българския политически процес се оказва затворена в един кръговрат. В теорията на политическите науки той е известен като „харизматично“ лидер�...