Макар „екстремно“ и „адреналин“ все още да събуждат асоциации предимно с луди глави и опасности, в ход е комерсиализирането на приключенския туризъм. Достигането до по-масов потребител, който не е непременно адреналин freak, е факт. Наред с добре познатите от години бънджи скокове и полети с парапланер на сцената излязоха и съвсем нови преживявания в екстремното.

От занимания за избрани куражлии екстремните приключения постепенно си пробиха път и станаха достъпни за редовите потребители

Адреналин клубовете и ентусиасти в различни видове спорт видяха пазарна ниша в екстремните занимания и започнаха да предлагат услугата във вид, достъпен и за хора без специална подготовка. Сериозен тласък дойде и от популярните платформи за подаръци преживявания, които наложиха тренда да подариш оригинална емоция вместо вещ под формата на ваучер.

Бизнесите също често предпочитат тиймбилдинг с повече адреналин. По данни на Gift Tube рафтинг спусканията и картинг състезанията са едни от най-често избираните опции за екипно преживяване на служители.

Кое движи пазара на екстремното?

Едни и същи фактори обясняват повишения интерес към преживяванията през последните години, независимо дали става дума за гурме дегустация или адреналин приключение. Налице е промяна в потребителското мислене и поведение – хората искат да изживяват нещо различно, вместо просто да притежават вещи. Тенденцията е отчетлива в контекста и на ваучерите за подарък, чийто основен потребител е между 20 и 45 години. Това са и хората, които могат и да си позволят да отделят средства за екстремно преживяване.

Всичко сочи ръст

Глобалният пазар на екстремен туризъм бележи стабилен растеж. През 2024 г. той е оценен на около 305,7 милиарда долара и се очаква да достигне приблизително 734,2 милиарда до 2033 г. с годишен ръст от 10,3%. В Европа пазарът също се разширява. В България този сектор все още е прохождащ и далеч от мащаба на страни като Германия, Франция и Швейцария, които според Adventure Tourism Development Index (ATDI) за 2024 г. са сред водещите в екстремните преживявания.

Все пак в България също има търсене. В класацията на най-атрактивните преживявания са полетите с балон, рафтинг спусканията, гмурканията, бънджи скоковете, полети със самолет и парапланер. През 2025 г. предложенията стават все по-разнообразни и включват нови преживявания като уроци по пилотиране и дрифт.

Хората активно проучват и офроуд приключения и бънджи скокове на конкретни локации, както и водни спортове като каяк и съп бордове.

И в екстремното има мода

Като навсякъде и тук има „вечни класики“ и „нови звезди“. Ако бънджи скоковете и парапланеризмът са вече „традиция“, скорост набират нови преживявания като хибрида скок с бънджи от балон, който е особено търсен от най-младите.

Все по-популярен подарък е и урокът по пилотиране. Този нов тренд е познат и като мотивационен полет. При него в кабината са пилотът и пасажерът, който от първо лице вижда устройството на машината и научава за управлението ѝ.

Между традицията и новостите стоят любимите полети с балон. Услугата е толкова популярна, че за последните години десетки хиляди са се издигали и летели над София, Варна, Белоградчишките скали, Боровец.

За истинските любители на екстремното обаче полетите с балон незаслужено се числят в графата на адреналиновите преживявания, защото, като изключим, че си на десетки метри от земята, усещането за тишина и спокойствие е водещо. За по-предпазливите собствениците на балони предлагат т.нар. панорамни издигания, при които балонът е привързан към земята с въже, а кошът се издига на малка височина и остава във въздуха едва няколко минути.

Именно тези издигания са и най-бюджетните преживявания на цена от около 60 лева, а полетите с балон, които продължават до един час, са в ценови диапазон от 170 до 600 лева в зависимост от това дали им се наслаждаваш в група или в компанията само на любим човек.

Скъпи ли са екстремните преживявания

Отговорът не е еднозначен. Когато става въпрос за еднократно приключение, на което да се отдадеш от любопитство, са напълно достъпни. 70 лева за рафтинг спускане или бънджи, 140 лева за тандемен полет с парапланер не са суми, които биха отказали ентусиаста да се предизвика. Финансовият въпрос стои, когато любопитството прерасне в страст и се налага да се оборудваш, да се обучаваш и лицензираш.

Какви са тенденциите

Пазарът в световен мащаб се разширява с нови и иновативни форми на приключения, които отразяват тенденции към по-дълбоки, персонализирани и трансформиращи изживявания. Новото време ражда нови екстремни приключения, в които роля имат технологиите и добавената реалност. Симулацията на парашутен скок в пълна безтегловност е един от примерите как екстремното преживяване може да донесе емоция и усещане, което е близко до реалността, макар тя да е симулирана. Ползите от иновациите са улесненият достъп, контролираната среда и повече ентъртейнмънт.

Новите технологии отварят врати за уникални приключения като AI ледено сърфиране, в което се използва изкуствен интелект за навигация по нестабилни ледени повърхности, скачане в нулева гравитация, лов на метеорити – експедиции за откриване на метеорити в отдалечени райони.

За съжаление, на път е да се появи и тенденция, която условно се нарича „туризъм на последния шанс“, таргетираща дестинации и явления, които са на изчезване и като топящи се ледници и коралови рифове.

Бизнесът с екстремни преживявания в България вече не е нишова авантюра, а бързо развиващ се сектор с реален потенциал. От първите смели скокове на ентусиасти през 90-те до съвременните професионално организирани атракции преживяването се превърна в продукт – търсен както от българи, така и от чуждестранни туристи.

Интересът към „туризъм с емоция“ дава шанс и на предприемчивите да разпознаят в адреналина не само тръпка, но и възможност. Това не е просто скок. Това е пазар, който тепърва набира височина.

Началото на екстремното в България

Знаете ли, че… първият бънджи скок в България се е случил още през 1989 г.? Не къде да е, а във Варна и е дело на пионерите от клуб „Адреналин“. Създаден през 1985 г. от група ентусиазирани младежи, клубът обединява парашутизъм, делтапланеризъм, бейсджъмпинг и парапланеризъм – спортове, които тогава звучат налудничаво, но днес вдъхновяват хиляди.

През 1992 г. Росен Касабов създава първото еластично бънджи въже у нас и прави исторически скок от Аспаруховия мост. В следващите години клубът организира хиляди скокове из цялата страна – от мостове, кранове, дори и от балони, като не спира да развива и най-екстремните дисциплини като бейсджъмпинга.

Между 1996 и 1999 г. се провеждат ежегодни републикански шампионати по бънджи, включващи акробатични и артистични елементи. Васил Василев – скачащ със стил и по десет салта на скок – се превръща в звезда и достойно представя България на световния шампионат в Швейцария.

Глобално секторът на екстремните преживявания е сред най-бързо растящите ниши в туристическия сектор и е с очакван ръст от над 17% годишно до 2030 г.

Екстремните преживявания се развиват не просто като странична атракция - на места именно те захранват локалните икономики, допринасяйки за заетостта на хотели и ресторанти, транспортни и дори застрахователни услуги.