Градът на бъдещето, който стои недовършен в пустинята

В средата на нищото, в пустинята на Аризона, има едно гигантско противоречие: експериментален град на бъдещето, предназначен за хиляди, но съдържащ само няколко десетки жители.

От близо пет десетилетия група, наречена "Фондация Косанти", работи за изграждането на град, който да вдъхнови ново бъдеще на градските среда и дизайн. Днес проектът е завършен само на 5 процента.

Наричан Аркосанти, градът е замислен от италианския архитект Паоло Солери, чиято мечта е да създаде напреднала градска лаборатория, където ежедневните дейности да бъдат захранвани от природните ресурси на Земята.

Солери нарича визията си "градска имплозия" - визирайки дизайн, който би насърчил плътността и би намалил разпростирането чрез елиминиране на автомобили и пътища. (По ирония на съдбата, най-лесният начин да достигнете развитието в пустинята Соноран е с кола).

Вместо електрически крушки помещенията се осветяват от естествените лъчи на слънцето, а вместо климатик, растителността осигурява естествена сянка.

Но тъй като строителството на Акросанти е в застой, други градове и проектанти започнаха да надминават идеите на Солери.

Нации като Катар и Саудитска Арабия развиват градове с пневматични тръби за боклук, работници на роботи, автономни таксита и слънчеви небесни тротоари. Малайзия се опитва да изгради град със самостоятелно поливащи се растения и саморемонтиращи се прозорци. Ако планираният проект на Alphabet в Торонто пък  се реализира, градът би могъл да има отопляеми пътни платна за превозни средства без водачи и подземни сензори.

В сравнение с тези проекти ниско разположените, половинчати структури на Аркосанти и фасадите с пясъчен цвят сега изглеждат като части от остаряло хипи село.

Но идеите на Солери далеч не са остарели. Архитектът е ранен привърженик на локалното снабдяване с храна, оползотворяването на слънчевата енергия и проходимите квартали - понятия, които сега се считат за парагони на градския дизайн.

С приобщаваща визия и правилно финансиране тези концепции все още имат потенциала да помогнат за справяне с проблеми като изменението на климата и пренаселеността, пише Sciencealert.

За съжаление много от концепциите на архитекта се оказват скъпи и трудни за финансиране, което води до замразяването на проекта в Аризона. 

"Първите хора, работещи там, или се разочароваха и си тръгнаха, или останаха там да остареят, настанявайки се в уютни, проектирани от Солери апартаменти, за да живеят живот мечта за всяко хипи", пише Джеймс Макгирк, бивш участник в разработването на Аркосанти.

Повечето от 80-те жители на Аркосанти - наричат ​​себе си „арконавти“ - печелят минимална заплата, като работят за Фондация „Косанти“, която поддържа града. Те са длъжни да работят по 40 часа седмично като поддръжка на града, строителство или администрация на площадки.

Някои работят с архива, с който реставрират и катализират старите рисунки и модели на Солери, докато други работят в градското кафене или галерия.

Други работят за Cosanti Originals Inc., която управлява сайта. Голяма част от текущото финансиране на града идва от продажбата на бронзови камбани, произведени на място.

[[{"fid":"346209","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":798,"width":1200,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]
Снимка: Wolfgang Kaehler/LightRocket/Getty Images

В замяна на седмична такса от 75 щатски долара, жителите получават отстъпка за храна и неограничен достъп до жилища, комунални услуги и съоръжения като басейн и музикална библиотека.

Жителите също имат възможност да участват в седмични философски дискусии, партита и уъркшопове и е обичайно да намерят "местни домашни любимци", които обикалят наоколо.