Кратка притча за единството

Малък ручей се спускал от върха на планината през гората, любувайки се сам на себе си: сръчен, пъргав, бистър, чист, прозрачен! По пътя си не искал да се слива с други потоци, избягвал ги и ги заобикалял, защото смятал себе си за толкова силен и красив, че искал сам да премине през гората. Изведнъж, излязъл на полето и силата му отслабнала, живата и пъргава струя се разпръснала и потънала в земята. Как да е, целият кален, най-сетне ручеят се добрал под земята до реката и започнал да й се жалва:

- Ах, ако не беше това противно поле, отдавна щях и аз да стана река!

- Ех, глупако! Не полето е виновно! Този, който отблъсква другите, няма сили да стане река.