Дигитален проект възстановява разпръснатите ръкописи на Леонардо да Винчи

За първи път от повече от четири века беше пуснат в действие мащабен дигитален ресурс, посветен на Леонардо да Винчи, който събира на едно място хиляди страници от ръкописите на ренесансовия гений, разрязани и разпръснати преди повече от 400 години.

Проектът, наречен Leonardotheka, обединява обширния „Кодекс Атлантикус“ – най-голямата запазена колекция от писанията на Леонардо да Винчи, съхранявана във Вeneranda Biblioteca Ambrosiana в Милано – с около 550 листа от Кралската колекция в Уиндзор, Великобритания, предава The Art Newspaper.

Проектът е ръководен от Музея „Галилео“ във Флоренция и е резултат от десетгодишна работа на три институции: Кралския тръст за колекции, Вeneranda Biblioteca Ambrosiana и Библиотека „Леонардиана“ във Винчи, Тоскана.

„Leonardotheka включва 50 потвърдени реконструкции на страници, при които малки фрагменти от листове, съхранявани в Уиндзор, са върнати към страниците на „Кодекс Атлантикус“, за да се възстанови първоначалният им контекст“, се посочва в изявление по проекта.

Една от реконструкциите обединява лист 399r от „Кодекс Атлантикус“ с лист 912345r от Уиндзор, събирайки отново рисунка на кон с текст за античния конен паметник „Реджизоле“ в Павия, близо до Милано.

След смъртта на Леонардо през 1519 г. неговите ръкописи са наследени от ученика му Франческо Мелци. По-късно те стават собственост на италианския скулптор Помпео Леони, който предизвиква противоречия, като разглобява и разрязва листовете, разделяйки ги в два албума – единият посветен на научни и технически теми, а другият на художествените и фигуралните изследвания на Леонардо.

В началото на XVII век ръкописите преминават във владение на Полидоро Калки, зет на Леони. Той продава албума „Кодекс Атлантикус“ на граф Галеацо Арконати, който го дарява на Вeneranda Biblioteca Ambrosiana през 1637 г. Другият албум, съдържащ художествените материали, постъпва в Кралската колекция около 1670 г., вероятно като подарък за крал Чарлз II.

Изпълнителният директор на Музея „Галилео“ Роберто Ферари заяви, че моделът на Leonardotheka създава „убедителен прецедент за това как културните институции могат и трябва да запазят интелектуалната собственост върху своите дигитални проекти, вместо да прехвърлят тази отговорност на търговски платформи“.

Той допълва:

„Проектът е съзнателна алтернатива на две еднакво опростяващи тенденции: разпространението на общи дигитални библиотеки, които поставят количеството съдържание над задълбочените научни изследвания, и нарастващите опити наследството на Леонардо да бъде превърнато в търговски продукт под привидно уважителното название на т.нар. културна индустрия.“

Половината от финансирането на Leonardotheka идва от италианското Министерство на културата и Министерството на университетите и научните изследвания. Останалата част се осигурява от Музея „Галилео“, основно чрез приходите от продажба на билети.

Матю Ландрус, специалист по Леонардо да Винчи в Оксфордския университет, смята, че новият ресурс ще помогне за ускоряване и подобряване на научните изследвания за много по-широк кръг от хора, особено чрез обединяването на „Кодекс Атлантикус“ и листовете от Уиндзор.

„Едно от предимствата е, че можем да проследим мисловните процеси на Леонардо, начина, по който е използвал листовете си, какъв вид интердисциплинарно мислене е влагал във всеки проект и колко зает е бил – подготвяйки различни проекти и работейки едновременно за множество клиенти и сътрудници“, казва той пред The Art Newspaper.