Притча: Островът на духовните ценности

Някога, на Земята имало остров, на който живеели всички духовни ценности. Но, не щеш ли, островът започнал да потъва. Всички ценности се качили на корабите си и отплавали. На острова останала само Любовта.

Стояла и чакала до последно, но когато видяла, че няма какво повече да се направи, решила и тя да отплава. Помолила Богатството да се качи на неговия кораб, но Богатството отказало: „Не мога да те взема, корабът ми е натоварен с много злато и скъпоценни камъни, няма място за теб!“

След малко, наблизо минал корабът на Тъгата и Любовта я помолила да я вземе със себе си, но тя отговорила: „Извини ме, но аз съм толкова тъжна, че имам нужда винаги да бъда сама… „.

Тогава Любовта видяла кораба на Гордостта и се примолила за помощ. Гордостта обаче я отрязала, щяла била да наруши хармонията на кораба й. И корабът на Радостта минал покрай острова, но пък тя била толкова заета да се весели, че дори не чула призивите на Любовта. А тя, съвсем се отчаяла. Но, изведнъж чула глас зад себе си: „Да вървим, Любов, ще те взема със себе си“. Обърнала се Любовта и видяла уморен, прегърбен старец. Той я качил на кораба си и я откарал до сушата. Когато слязла на брега, се обърнала да му благодари, но дори не знаеля името му. А корабът му вече чезнел в морската шир.

Тогава Любовта попитала Познанието:

- Кажи, Познание, кой всъщност ме спаси? Кой беше този старец?

- Това беше Времето – отговорило Познанието.

- Времето? Но, защо точно то ме спаси? – учудено питала Любовта.

А Познанието отговорило, загледано в далечината, там, където корабът на стареца вече се превръщал в малка точка.

- Защото само Времето знае колко е важна в живота Любовта.