Притча: Ръката на съдбата

Един велик воин решил веднъж да атакува враг, който превъзхождал десетократко войниците му. Предводителят бил уверен, че ще победи, но войниците му не смятали така и лека-полека страхът ги демобилизирал. По пътя към битката воинът дал заповед да спрат пред един храм и казал: "Сега ще вляза и ще се помоля за победа. А когато изляза, ще тегля жребий – ще хвърля монета и ако се падне ези, значи ще победим, ако е тура, ще загубим сражението."

Така и станало. Влязъл пълководецът в храма и започнал безмълвно да се моли. След това излязъл от храма и хвърлил монета. Паднало се ези. И войниците му с такава храброст и вяра се хвърлили в боя, че с лекота победили врага. След сражението неговият адютант с възхищение го поздравил и отбелязал:

- Никой и нищо не може да промени това, което отреди съдбата!

 - Да, така е! – потвърдил пълководецът и му показал монетата. Тя имала ези и от двете страни.