Притча: Урокът за житейските грешки

Стар знахар повел свой ученик през гъста, непроходима гора към свещен извор. Въпреки годините си, старецът вървял бързо и уверено.

Ученикът му обаче постоянно се препъвал и падал. След всяко падане, ставал, ругаел, плюел ядно и продължавала да следва учителя си.

Дълго вървели и накрая достигнали свещеното място. Без да спира и за миг, знахарят се обърнал и тръгнал обратно към началната точка. Ученикът, безкрайно изтощен, продължил да се препъва и да пада. По някое време не издържал:

— Днес нищо ново не научих от вас, само вървим насам натам, — оплакал се той.

— Уча те, но ти не разбираш. Опитвам се да те науча как се постъпва с житейските грешки - отговорил спокойно знахарят.

— И как трябва да се постъпва с тях?

— Така, както трябваше да постъпваш при всяко падане по пътя - вместо да проклинаш мястото, където си паднал, трябваше да се опитваш да разбереш какво те кара да падаш.