Притча за клюката

Една жена много обичала да клюкарства. И така, веднъж когато до ушите й стигнал поредният слух за неин съсед, за няколко дни го разнесла из целия град. 

Клюката обаче се оказала лъжа, а човекът бил страшно засегнат. Клюкарката пък се почувствала виновна и решила да поправи стореното. Допитала се за съвет от една местна знахарка. Разказала й какво се случило и я помолила да й помогне.

Старата жена казала:

„Иди до пазара и купи едно пиле. Заколи го и го оскуби. След това, докато се прибираш към дома си, разхвърляй перата му по пътя си.“

Жената се изненадала от този необичаен съвет, но направила всичко, както й било поръчано.

На следващия ден отишла при знахарката и й докладвала, че е изпълнила заръката. А старицата отвърнала:

„Сега върви и събери всички пера, които разхвърли вчера и ми ги донеси.“

Жената тръгнала по същия път, по който вървяла предния ден, но там вече нямало пера. Вятърът ги бил отвял всичките. Жената търсила часове наред, но накрая се  върнала при знахарката само с три пера в ръката си.

„Виждаш ли,“ - казала старата жена, - „лесно е да ги разпръснеш, но не може да ги събереш отново. Същото е с клюката. Лесно е да я разпръснеш, но веднъж сториш ли го, не можеш да я върнеш обратно!“