Притча за пълководеца и камъка

Един китайски император имал много опитен и умел военачалник. Един ден, след една от поредните му велики победи, в императорския дворец бил организиран голям празник, с богато угощение и реки от вино. В края на тържествата, късно пред нощта военачалникът тръгнал да се прибира. По пътя изведнъж видял, че тигър го дебне в храстите – приклекнал, готов за скок и нападение. Въпреки, че бил замаян от изпитото вино на празника, военачалникът тутакси сграбчил лъка си и пуснал стрела, с която прострелял смъртоносно тигъра.

На другата сутрин, когато се събудил, военачалникът си спомнил преживяното през нощта и решил да се върне на мястото, да намери мъртвия тигър и да направи плашило от него за своя прослава. Но, когато стигнал, изведнъж установил, че в тъмното взел огромен камък за тигър. Камъкът бил пробит със стрелата, която смелият пълководец изстрелял през нощта. Военачалникът не вярвал на очите си – неговата стрела да пробие толкова голям и здрав камък. Извадил лъка си и започнал да го засипва със стрели, но всички отскачали от него, без дори да одраскат повърхността му. И тогава военачалникът осъзнал: ако намерението е безупречно, стрелата пронизва и камък.