Притча за скритото щастие

Събрали се веднъж боговете, решили да се позабавляват. Един от тях предложил:

 - Дайте да лишим хората от нещо?
Настанало мълчание, дълги размишления. Внезапно някой възкликнал:

 - Сетих се! Да им вземем щастието! Проблемът е само къде да го скрием така, че да не го намерят.

Първият бог казал:

 - Да го скрием на върха на най-високата планина на земята!
 – Не става, хората имат много сили, все някой от тях ще се сети, ще успее да изкачи върха и да го намери. А намери ли го един, и останалите ще научат къде е щастието – възразил някой.
Тогава друг предложил:
 – Да го скрием на дъното на най-дълбокия океан!
 – Не, не забравяй, че хората са любопитни, рано или късно някой ще конструира апарат за подводно плаване и ще намерят щастието – реагирали останалите.
 – А какво ще кажете да го скрием на друга планета, колкото се може по-далеч от Земята? - предложил пак някой.
 – Не, – отклонили другите и това предложение, – ние им дадохме достатъчно ум, все някога ще измислят космически кораб, който ще пътешества из цялата вселена. Ще намерят тази планета и ще открият щастието.
Най-старият от всички богове, който до този момент само мълчал и внимателно слушал, казал:
 – Мисля, че знам къде трябва да се скрие щастието така, че хората никога да не го намерят.
 - Къде? – попитали всички в хор:
 – Да го скрием вътре в тях! Те ще бъдат толкова заети да го търсят наоколо, че изобщо няма да им мине през ум да го търсят вътре в себе си.
Така и направили боговете, и от този момент хората цял живот не спират да търсят щастието, без да знаят, че е в самите тях.