Притча за свободата

Веднъж ученикът попитал своя Учител:

- Кажи ми какво наистина е свободата?

- Коя свобода? - отвърнал на въпроса с въпрос Учителят. И след това пояснил:

- Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка от вятъра и се огъва, където е слаба.
Младежът попитал:
- Това ли е всичко?
Тогава учителят обобщил:
- Някои смятат, че самите те са търсили и открили истината за свободата с душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.