Притча: Заветът на мъдрия самурай

Мъдрият самурай обучавал своите ученици. Споделял с тях своите умения и опит. Веднъж по време на занятия, към тях се приближил млад войн, който имал лошата слава на човек с нечувана дързост и жестокост.

Бил известен и с това, че обичал да провокира околните. Избирал си жертва и я засипвал с обиди, докато вбеси човека срещу себе си така, че да скочи насреща му и да дири мъст. Но яростта в такъв момент затъмнява съзнанието. Заслепен от нея, човек започва да допуска грешка след грешка и накрая пада повален от злия войн.

Верен на характера си и този път войнът започнал да обижда. Но не кого да е, а самурая. Той обаче не му обръщал никакво внимание и продължавал спокойно да преподава на учениците си. Досадникът опитвал отново и отново да обиди наставника, но той оставал невъзмутим. В крайна сметка, войнът си тръгнал ядосан, че не успял да изкара самурая от кожата му.

Тогава учениците попитали самурая защо не отвърнал на нападките на неканения гост. Защо не го призовал в открит двубой да защити честта си.

На което мъдрият самурай отговорил:

- Към омразата, завистта и обидите трябва да се отнасяме като към подарък, който не трябва да приемаме. Ако не приемеш подарък, на кого тогава принадлежи той?

- На този, който го е донесъл. – отговорили учениците

- По същия начин завистта и омразата остават с този, които ги носи, докато не ги приемеш.