Притчата за Правдата

Някога Правдата ходела гола по улиците. Това, разбира се, не се харесвало на хората и никой не я пускал в дома си. Веднъж, когато Правдата бродела тъжна по улиците, срещнала Притчата, облечена в красиви дрехи.

Притчата попитала Правдата:

- Защо ходиш по улиците гола и толкова тъжна?

Правдата склонила печално глава и казала:

— Сестро, при мен нещата вървят от зле, на lie по-зле. Вече съм стара, нещастна и затова хората странят от мен.

— Не може да бъде, — отсякла Притчата. Виж мен, аз не съм по-млада от теб, но колкото повече остарявам, толкова повече се вглеждат в мен. Ще ти кажа една тайна: хората не обичат простичките и открити неща. Предпочитат всичко да е малко повече прикрито и поукрасено. Нека ти дам назаем няколко от моите красиви рокли и ще видиш как хората отново ще започнат да те харесват.

Правдата приела съвета на Притчата и започнала да носи красивите й рокли. И станало чудо – започнали да я приемат навсякъде с радост и усмивка. Оттогава Притчата и Правдата са неразделни.