Бизнес перспективи: Може ли Европа да подобри инвестиционния си статут?

Докато европейските политици се притесняват от заплахата за конкурентоспособността на ЕС, представлявана от Доналд Тръмп, има поне един феномен в САЩ, който Европа би искала да внесе– способността на страната да си подсигурява динамично капиталово финансиране, осигурено от физически лица и институционални инвеститори. Европа продължава да разчита предимно на заеми от банковата си система за корпоративно финансиране.

Анализ на Европейската централна банка установи, че ако домакинствата в ЕС вложат толкова в акции и облигации, колкото и американските, това може да пренасочи запаси от до 8 трлн. евро и текущ поток от 350 млрд. евро годишно от парични депозити. ЕС от десетилетие се стреми към съюз на капиталовите пазари, за да стимулира подобна промяна– без осезаем ефект. Има ли обаче причина някои да гледа днес на тази инициатива по-сериозно пита Патрик Дженкинс във  „Файненшъл таймс“.

В интервю миналата седмица президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза пред изданието, че въпреки предизвикателствата, породени от втория мандат на Тръмп, тя никога досега не е виждала „такова ниво на разбиране и вълнение“ сред политиците в региона за разклащане на статуквото и гарантиране, че повече европейски пари са продуктивно инвестирани.

Нейната собствена рецепта, подкрепена от съюз на капиталовите, сега преименуван като съюз за спестявания и инвестиции, включва промяна на регулаторните структури, по-специално чрез превръщането на Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA) a в мощна институция като Комисията за ценни книжа и борси (SEC) на САЩ, която da може да пресече личния интерес на националните държави и да прокара програма за инвестиции в ценни книжа в целия регион.

Избора на Мария Луис Албукерке за комисар на ЕС по финансовите услуги даде надежда на банкерите, че ще има и практически последващи действия. Португалският политик и бивш неизпълнителен директор на Morgan Stanley вече обеща да консолидира раздробения европейски пазар за секюритизация.

Очаква се тя да се опита да изгради „коалиция на желаещите“, като насърчи страни като Франция, Германия и други сходно мислещи емитентски центрове да установят общи принципи за третиране на несъстоятелността на секюритизирани продукти, като имат приоритет над националните правила. Създаването на по-хомогенен пазар и същевременно позволяването на банките да рециклират по-голям дял от риска се разглежда като решаващ начин за привличане на големи институционални инвеститори – както местни, така и международни.

За инвеститорите на дребно Лагард предвижда нова инвестиционна структура, която да гарантира общи стандарти и ниски разходи. Тя също така признава, че капиталовите инвестиции може да се нуждаят от данъчни стимули. Френската схема Livret A е частичен план - тя отклонява спестяванията на клиентите на банките в необлагаеми вноски за държавни приоритети, като финансиране на бюджета за отбрана.

Но подобно на режима Isa в Обединеното кралство, данъчното облекчение Livret A пропуска един трик: то улавя парите на дребно в продукти с нулев риск с ниска гарантирана възвръщаемост, вместо да насърчава ентусиазма за капиталови инвестиции, които плановете 401k, които отдавна играят ключова роля в САЩ . Лагард и други европейски политици не приемат, че отношението на европейците към риска е фундаментално по-ниско от това на техните американски братовчеди.

Политиците, ограничени от стегнати бюджети, може да отговорят на предложенията за нови данъчни облекчения за инвеститори с каменни лица. Но икономическият аргумент е стабилен: ако парите се мобилизират за финансиране на иновации, повишаване на производителността и като цяло в основата на растежа, това със сигурност е начинът, по който една икономика може и трябва да използва частното богатство.

Съществуват обаче и рискове. Докато европейските компании се представят по-слабо от конкурентите си в САЩ, защо вашият среден европейски инвеститор би предпочел да инвестира в европейските технологии вместо в компаниите от т.нар  „Великолепната седморка“? Защо би предпочел Volkswagen пред Tesla? Едно рязко ограничаване на данъчните облекчения за местни инвестиции или би направило схемата непривлекателна, или би довело до лошо разпределение на капитала.

И все пак е възможно да си представим добър сценарий, колкото и немодерен да изглежда на фона на днешния европейски мрак. Принципът на желание за коалиция предлага шанс за създаване на механизми за включване на заинтересованите държави членки. Защитниците цитират корпоративната структура на Югоизточна Европа, възприета от хиляди групи от Airbus до Allianz, като полезен прецедент.

Какво тогава, ако и данъчно стимулирана инвестиционна структура на дребно, и инициатива за секюритизация бъдат замислени под такъв чадър и съобщени като част от по-широка програма за растеж от завладяващ набор от стабилни политически лидери? Това са няколко големи „ако“-та.

Но с вятъра в правилната посока международните мениджъри на активи може просто да бъдат убедени да преосмислят убеждението си, че Европа е изостанал регион, който просто не може да се конкурира със САЩ.