Бизнесът иска от половин до една година за подготовка за еврозоната

Между 6 месеца и 1 година са необходими на българските компании, за да се подготвят за еврозоната. Това показват представени днес резултати от неформално проучване на Асоциация на търговците на нехранителни стоки (АТНС) сред фирми за мебели, строителни материали, спортни стоки, книги и др., която обединява компании като Moemax, Sport Depot, Aiko, Masterhaus, Хеликон, Доверие-Брико, Praktis и др.

Постигането на критерия за инфлация не е единственият сериозен проблем за влизане в еврозоната. Основните притеснения на бизнеса са липсата на нужното законодателство, както и че всичко по този процес ще бъде оставено за последния момент. Фирмите може да се наложи да пренастройват системи, които вече са внедрили, което са двойно повече разходи. „За да се подготви сериозно, бизнесът трябва да разполага с цялата нормативна база“, коментира адв. Галин Попов, изпълнителен директор на АТНС. Засега обаче е приет само един закон – Законът за БНБ. Остава да бъдат приети още 2 важни наредби и 2 закона, сред които е и Законът за въвеждане на еврото. А само той ще доведе до изменения в други 52 нормативни акта.

Шест месеца са посочени от повечето участници в анкетата като оптимално краткият срок за подготовка, но те трябва да започнат от момента, в който е приета и последната законодателна промяна, свързана с влизането в еврозоната, уточниха от Асоциацията.  

В същото време бизнесът няма дори базисна яснота кога точно България ще бъде приета в еврозоната.

Половината от участвалите в проучването компании очакват това да се случи чак през 2026 г. За всяка четвърта фирма реалистичната дата е 1 юли 2025 г. Едва 12.5% смятат, че това има шанс да се случи на 1 януари 2025 г.

За 62.5% приемането на България в еврозоната зависи най-вече от нивото на инфлация и политическата нестабилност в страната.

На въпроса "Разполагате ли с достатъчно информация, за да се подготвите за еврозоната?, половината фирми отговарят с „Не“. Половината фирми не знаят какво точно и как да променят. На практика това означава, че липсва публично достъпна практическа информация за подготовката на бизнеса за влизане в еврозоната.

Въпреки това обаче 50% от участвалите в допитването фирми вече са започнали да се подготвят, като най-голям е делът на отдел ИТ (30.8%), логистика и продажби (30.8%), следвани от финанси и счетоводство (23.1%).

Подготовката за еврозоната налага промени в минимум 5 отдела: ИТ (пренастройки на целия софтуер и всички системи), финанси и счетоводство (годишно отчитане, документиране, преизчисляване в евро), продажби (нови етикети, ценообразуване, фискални устройства), човешки ресурси (преизчисление на възнаграждения и обезщетения на служители), юридически отдел (договори с всички контрагенти и с персонала), показват още резултатите от анкетата.

Запитани какво да направи държавата, за да помогне на българския бизнес да се подготви за еврозоната, 66.7% от фирмите отговарят: Да дава практическа информация, каквато в момента липсва, а 33.3% – да предостави експерти. Ако държавата не предостави полезна информация или експерти, 62.5% от фирмите ще потърсят бизнес или НПО професионалисти от България, които да ги обучат, 12.5% – експерт от държава в еврозоната, а 25% ще разчитат на собствени проучвания и обучения.

За половината от участвалите в проучването фирми най-голямото предизвикателство след приемането на България в еврозоната е двойното обозначение на цените в левове и евро. То започва месец след влизане в сила на решението за присъединяване на България към еврозоната и завършва след 12 месеца. Търговците трябва предварително да бъдат снабдени с т.нар. стартови комплекти с евробанкноти и монети, за да връщат на клиентите ресто само в евро. Дали тези комплекти ще бъдат безплатни или ще се плащат, още не е ясно.

По предварителна оценка на въздействието на проектозакона за въвеждане на еврото в България разходите на българския бизнес за превалутиране от левове в евро и обратно възлизат на около 300 млн. лв. годишно. Според Траян Халаджов, член на Управителния съвет на АТНС и Изпълнителен директор на Доверие-Брико, разходите на фирма ще са около 450 хиляди евро – 300 000 евро за адаптация на всички информационни системи и 150 000 евро – за обозначения в EUR и BGN и обучения на персонала. Аксиния Баева, член на УС на АТНС и Изпълнителен директор на Sport Depot пояснява, че до момента само новата версия на ERP системата им за еврозоната струва 170 000 евро, като проектът за нея е още 2 месеца и тази сума не е окончателна.

От Сдружението вече са адресирали притесненията на бизнеса в хода на общественото обсъждане на проектозакона за еврото, изготвен от финансовото министерство, но и до момента нямат обратна връзка. Няма отговор и по подадената от АТНС молба към Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната да бъдат включени в работната група „Нефинансов сектор“ за подготовка на бизнеса за еврозоната