Една трета от финансовите директори в Централна Европа вече тестват решения с GenAI

Една от три организации в Централна Европа има собствен опит с GenAI, а само четири процента от компаниите пасивно изчакват конкурентите да направят първия ход. Трима от четирима финансови директори в Централна Европа (73 процента) считат, че GenAI е важен за стратегията на техните компании. Това са част от изводите в проучване на Делойт за нагласите сред финансови директори в Централна Европа „Deloitte CFO Survey – Getting Ready for GenAI journey?”, проведено като анкета между октомври и декември миналата година. Тя обхваща мненията на около 500 финансови директори, представляващи организации, които оперират на 15-те централноевропейски пазара, включително и България относно това как те виждат ключовите предимства и предизвикателства при прилагането на  GenAI. Традиционно, като   най-точният барометър за мненията на финансовите професионалисти в региона, проучването също така представя икономически и бизнес преглед,  перспективи за растеж пред компаниите, а тази година идва и с приложение „Финансови операции“, което предлага поглед върху текущите операции на отделите по финанси.

Голямата част от участниците в изследването, свързано с въвеждането на GenAI (73% от финансовите директори в Централна Европа) считат, че технологията е важна за стратегията на техните бизнеси, макар и в различна степен. Една пета от финансовите директори в Централна Европа (22%) смятат, че AI е много важен или важен за изпълнението на бизнес стратегията, докато една четвърт (27%) споделят, че това не е много важно. Интересно е, че Полша и Румъния, в средностатистически аспект, възприемат GenAI като съществено важно за техните бизнес стратегии (около 80%), докато Чешката република и Словакия са с най-нисък процент (53%).

Що се отнася до секторите, финансовите директори в Технологии, медии и телекомуникации, Потребителски бизнес и Бизнес и професионални услуги в най-голяма степен възприемат GenAI като важен (38% и 33% го считат за важен или много важен). Финансовите услуги също се нареждат високо в списъка (27%). "Виждаме постепенното приемане на изкуствен интелект сред компаниите в Централна Европа. Както е било и с други технологии, с използването на GenAI, компаниите в ЦЕ ще могат да се възползват от опита на други пазари, които преди тях са въвели нови решения в своите организации", коментира Ян Михалски, съдружник, лидер на GenAI за Делойт Централна Европа. "За да се разпознае истинската стойност на изкуствения интелект, е от съществено значение той да бъде интегриран безпроблемно в по-широката бизнес стратегия, като се отиде отвъд простото извършване на задачи и се осъществи дълбоко преобразяване на бизнес моделите и начина, по който компанията оперира", допълва той.

Засега по-склонни да експериментират, отколкото да внедряват

Най-напреднали в очакванията си са 11% от финансовите директори в Централна Европа, които включват GenAI в своята стратегия, докато една четвърт (25%) едва започват да експериментират с AI. Централноевропейските държави, които са водещи в това отношение са Чешката република и Словакия (с 20%, които включват AI в стратегията и 22%, които експериментират с новата технология). В допълнение, 26% от организациите в Централна Европа се стремят да научат повече за новата технология, докато една трета (32%) казват, че все още е твърде рано за внедряване.

Въпреки че отговорите ясно показват, че повечето компании нямат ясно виждане за начина, по който да се тръгне в посока GenAI, само малък процент от тях пасивно изчакват конкурентите да направят първата крачка (около 4%). Полша и Южният регион на ЦЕ (в това число и България) продължават да бъдат най-несигурни относно следващите стъпки, докато Словакия и Чешката република са далеч напред в сравнение със средното ниво, като включват GenAI в своята стратегия (почти 20%, за разлика от средното от 11% в Централна Европа). Компаниите от Балтийските страни изпитват интересен парадокс: въпреки че значително повече респонденти вярват, че GenAI е в експерименталната си фаза (38% в сравнение със средното от 25%), по-малко от 2% активно го включват в своята стратегия (в сравнение с 11%, което е средното за Централна Европа като цяло).

Индустриите, които най-вероятно ще внедрят решения за GenAI в своята стратегия, са: Технологии, Медии и телекомуникации (21%), Науки за живота (20%) и Бизнес и професионални услуги (17%).

Колкото повече GenAI, толкова по-ниски разходи и по-голяма ефективност

Намаляването на разходите е основната полза, която един на всеки двама финансови директори в Централна Европа (49%) очаква да постигне чрез внедряването на GenAI в своята организация, като подобряването на прогнозната точност заема второ място (43%). Несъмнено, производителността и ефективността, които 34% от респондентите в Централна Европа считат за ключови за приемането на GenAI, могат да бъдат трансформационни, но въпреки това най-голямата стойност и стратегическа отличителност ще дойдат от използването на новата технология за иновации.

Един на всеки трима от респондентите в Централна Европа (36%) вижда генеративният изкуствен интелект като важен фактор за развитието на нови възможности, услуги или продукти, като Чехия (40%) и Румъния (42%) демонстрират най-добро разбиране за иновативния потенциал. Интересно е, че относително голям брой полски респонденти изразяват интерес към използването на GenAI за разширяване на своя бизнес (36% в сравнение със средното за ЦЕ от 22%), както и за пробив в конкуренцията (21%, в сравнение със средното от 6%). Въпреки това, финансовите директори от Полша много по-рядко виждат GenAI като средство за подобряване на клиентския опит — 17% от респондентите в сравнение с 34% в други части на региона и дори 42% в Балтийските страни. Една трета от респондентите в Чешката република (34%) считат Gen AI за ефективен инструмент да бъдат в крак с темпото на пазара в сравнение със средното за ЦЕ от 24%.

Намаляването на разходите обикновено се посочва като основна полза в повечето отрасли, но особено в най-капиталоемките сектори като: Производство, Енергетика, Обществени услуги и Добив (по 58% за всеки) и Строителство (54%). Финансовите директори от сектора на Професионалните и бизнес услуги изглежда се фокусират върху клиентите, като развитието на нови продукти и услуги, както и подобряването на удовлетвореността на клиентите са сред основните предимства при внедряването на GenAI (47%). Увеличаването на точността на прогнозирането, моделирането и планирането на сценарии се оценява най-високо в сектора на Потребителския бизнес (50%). Междувременно, индустрията на Технологиите, медиите и телекомуникациите поставя развитието на нови възможности, продукти и услуги като свой най-висок приоритет (49%), следвано от намаляването на разходите (47%).

Човешките ресурси — най-голямото предизвикателство

 Резултатите от проучването на Делойт показват, че за повече от половината от респондентите (59%) най-голямото предизвикателство при внедряването на GenAI е намирането на правилните служители, ресурси и компетентности. Полша, Балтийските страни и Румъния се нареждат много високо, а в  Южния регион на ЦЕ, където е и България, 56% процента от финансовите директори се затрудняват да намерят човешки ресурси с подходящите компетентности.

„На вече затегнатите пазари на труда се препоръчва планирането на инвестициите в технологии и таланти да се случва едновременно, като се гледа на всяко от тях като на източник на критични умения - обединена работна сила „човек-и-машина“", посочва Силвия Пенева, управляващ съдружник в Делойт България. " Въпреки че е от съществено значение технологиите да бъдат въведени, организациите трябва да разберат тяхното въздействие върху своите хора. Без това разбиране ще бъде трудно да се предостави на хората подкрепата, от която се нуждаят за успешното адаптиране към новите начини на работа.", подчертава тя.

Втората най-сериозна бариера са ресурсите от данни и технологии (51% в ЦЕ), най-често идентифицирани от финансовите директори от Полша и Румъния (съответно 58% и 53%). Третата пречка е разходът за инвестиции в GenAI, посочен от почти половината от всички финансови директори (48%), и от 61% от тези от Румъния. Голямата част от респондентите в Централна Европа (67%) възнамеряват да отделят по-малко от един процент от бюджета си за инвестиции в GenAI.

Интересно е, че Румъния и Южният регион на ЦЕ (в това число и България) изглежда планират да отделят повече ресурси за GenAI от други региони, особено Балтийските страни. "Всяка компания ще бъде изправена пред уникални предизвикателства в зависимост от дигиталните възможности и технологичната инфраструктура, с които разполага в момента. По-конкретно виждаме, че много организации от Централна Европа изпитват сериозни затруднения, причинени от остарели технологии и комплексен код, следвани от фрагментация на дигиталните ресурси и данните.", коментира Стефан Ивич, съдружник, лидер „Данни и Изкуствен Интелект“ в Делойт Централна Европа.  Според него ключовият фактор за постигане на бизнес успех с изкуствения интелект е първо да се идентифицират и отстранят проблемите и блокиращите фактори, които не позволяват на организациите да засилят фокуса и усилията си в тази област. "Оценката на изкуствения интелект и надеждността на данните често служи като първа логична стъпка към идентифицирането на потенциални пропуски и привеждането на данните, системите и инфраструктурата в готовност за генериране на съществена бизнес стойност с потенциал за разрастване", пояснява той.

Пътят към GenAI 

изисква създаването на солидна основа за дигитални и AI възможности. "Това включва технологична инфраструктура за осигуряване на гъвкавост, изчислителна мощност , необходима за ефективно разгръщане на изкуствения интелект, управляване на данните по начин, по който да се интегрира дигиталният модел на организацията в AI моделите, и управление на промените, засягащи повишаване на уменията, промени в културата на организацията и потенциално реструктуриране, за да се получи съответствие с новите начини на работа. В допълнение, адресирането на проблеми, свързани със защита на личните данни, сигурността, доверието и надеждността, стават съществена част от този процес на трансформация.”, споделя Димитър Попов, съдружник „Консултантски услуги“ и лидер на практиката на Делойт за трансформация на операциите в Централна Европа.

Достъпността до таланти се посочва като най-голямата пречка за секторите Потребителски бизнес (66%), Производство (62%), Технологии, медии, телекомуникации (62%) и Финансови услуги (56%), докато данните и технологичните ресурси остават основна загриженост за сектор Строителство (67%) и Бизнес и професионални Услуги (60%).

Пълният доклад от проучването можете да намерите тук.