Новият замък на Марк Зукърбърг е грозно напомняне за невидимите мрежи, които компании като неговата плетат около нас

Замъкът „Странкали“ се извисява над един завой на река Блекуотър в част от графство Уотърфорд, където реката се разширява. Джеймс и Джордж Ричард Пейн го построили около 1830 г. за депутата Джон Кийли, и го разположили пред руините на стария замък „Дезмънд“, на мястото на който е издигнат. Местната легенда разказва, че обитателите на този по-стар замък някога примамвали земевладелците от района на банкет и ги хвърляли през тайник в наводнена пещера под него. Основната сграда е с площ от около 1400 квадратни метра. Къщата е толкова голяма, че според едно архитектурно описание разстоянието от кухнята до трапезарията, изминато с бърз ход, отнема четири минути и половина.

На 20 август вестник „The Irish Times“ съобщи, че Марк Зукърбърг я е купил, макар цената да не е разкрита. Говорител заяви, че Марк и семейството му са „развълнувани да продължат да се грижат за този исторически дом“ и с нетърпение очакват да прекарват време в Ирландия, където Meta поддържа международната си централа.

Същевременно, само два дни по-рано, във федерален съд в Оукланд, Калифорния, журито  изслуша встъпителните пледоарии срещу компанията, която той основал.

Всеки човек има право да си купи къща, но когато къщата разполага с частен кей, а в съдебната зала има свидетел, готов да разкрие порочните практики на една гигантска корпорация, и двете събития се случват в една и съща седмица, съвпадението престава да бъде просто съвпадение и започва да очертава картина на това как се движат парите.

Богатството в такъв мащаб не купува комфорт; то купува дистанция, а това, от което най-надеждно купува дистанция, е именно това, което го е създало.

Процесът в Оукланд, на хартия, обхваща четири щата: Калифорния, Колорадо, Кентъки и Ню Джърси, пред федералния съдия Ивон Гонзалес Роджърс. На практика това е първото от 29-те дела, заведени от генералните прокурори на щатите, което стига до съдебната зала и бележи началната фаза на мащабно съдебно дело, в което са обединени 3 137 дела. Осемте съдебни заседатели, които разглеждат делото, имат консултативна роля, тъй като решението ще бъде взето от Мария Ивон Гонзалес Роджърс, която заседава в Окръжния съд на САЩ за Северния окръг на Калифорния.

Щатите твърдят, че Meta е проектирала Facebook и Instagram така, че да предизвикват пристрастяване у непълнолетните чрез алгоритмично подреждане, безкрайно превъртане и нарочен дизайн на известията; че е знаела какво прави, докато публично твърдяла обратното и че е събирала данни от деца под 13 години в нарушение на Закона за защита на личните данни на децата в интернет.

Заместник-генералният прокурор на Калифорния Меган О’Нийл обобщи предполагаемия бизнес модел с четири глагола: „привличане“, „задържане“, „извличане“ и „скриване“. Тя насочи вниманието на журито към вътрешни документи от 2016 г., в които ключовият показател беше времето, прекарано от тийнейджърите в приложението, както и към проучване на компанията със заглавие, което нито една PR агенция не би избрала: „Дългосрочното задържане: младите са най-добрите за целта“.

След това на свидетелското място застана Артуро Бехар. Бехар е бил технически директор в Meta от 2009 до 2015 г. и се върнал като подизпълнител, за да проучи благосъстоянието на тийнейджърите в Instagram. На 19 и 20 август той заяви пред съда, че напомнянията на компанията за почивка са били проектирани така, че да не работят и че Meta е прилагала подход от типа „Не питай и не казвай“ спрямо милиони акаунти на лица, за които се подозира, че са непълнолетни.

„Ако Марк определи нещо като приоритет, планините се преместват за месеци“, разкрива той. По отношение на останалото той беше по-малко сдържан: „Просто не можеш да се довериш на Марк Зукърбърг, когато става дума за деца.“

Meta отхвърля всичко това, а адвокатът ѝ Пол Шмид заяви пред журито, че щатите подбират само най-изгодните за тях факти, а компанията определи теоретичната максимална сума на обезщетението от 1,4 трилиона долара като „абсурдна и лишена от фактическа и правна основа“. Тя също така посочва това, което е създала: акаунтите за тийнейджъри в Instagram, въведени през 2024 г., които ограничават кои лица могат да се свързват с лица под 18 години, както и родителски контрол, който поставя ограничения за времето за ползване.

От аритметична гледна точка Meta има право: тази цифра се получава чрез сумиране на предвидените в закона глоби за всеки засегнат тийнейджър и би била по-близка до цялата пазарна стойност на компанията, отколкото до която и да е глоба, наложена някога на когото и да било. Психичното здраве на подрастващите е плетеница от причини и никое обективно проучване на литературата не позволява да се прокара права линия от едно приложение към едно заболяване.

Но това не е въпросът, който стои пред съда. Въпросът е какво е знаела компанията за дизайна и какво е избрала да направи или не направи. През март жури в Калифорния призна Meta и Google за виновни в небрежност по делото на млада жена, която започнала да използва YouTube на шест години и Instagram на 11, като присъди 6 милиона долара и възложи на Meta 70 процента от тях. Сумата е незначителна, но заключението – не.

Това беше първият път, когато журито разгледа тези продукти като продукти с дефекти, а не като неутрални повърхности, върху които се разгръщат животите на други хора.

Самият Марк Зукърбърг никога не е изпитвал особено объркване относно това, каква е ролята на екраните. През 2019 г. той заяви категорично, че не иска собствените му деца да седят пред телевизора или компютъра за дълги периоди от време, и направи разграничение между това да говорят с бабите и дядовците си по видеоразговор и това механично да преминават от видео към видео.

Ирландия е мястото, където двете половини на тази история се срещат, и не заради замъка. Международната централа на Meta се намира в Дъблин, а кампусът ѝ с центрове за данни е в Клони. Миналия месец Централната статистическа служба съобщи, че центровете за данни са консумирали 23 процента от измерената електроенергия в Ирландия през 2025 г., което е увеличение спрямо 5 процента през 2015 г.

Това са 7 663 гигаватчаса, като градските домакинства са консумирали 18 процента, а селските – 9 процента. Сървърите понастоящем консумират повече електроенергия, отколкото всички домакинства във всички ирландски градове, взети заедно, като електропреносната мрежа е толкова натоварена, че Дъблин фактически беше затворен за нови връзки към центрове за данни от 2021 г. насам и беше отворен отново само при условия, изискващи големите нови обекти да разполагат със собствено електропроизводство.

Една компания произвежда системи, които привличат вниманието на децата, печели от това внимание, инвестира приходите в още машини и прехвърля сметката за електроенергия на домакинствата в различни щати и цяла Ирландия. А човекът начело на цялата тази структура купува 440 акра земя в същата държава, разположена край река, зад стена. Децата, разбира се, не са единствените, които са държани в плен. Те просто са тези, за които държавата може да докаже, че има задължение да пази. През юни Министерството на жилищното строителство преброи 17 482 души в жилища за нуждаещи се в Ирландия, 5 620 от които деца – увеличение с почти 10 процента за една година. Тези деца, както и много други по света, получават възможността да видят замък веднъж през лятото – в мокрия пясък, в деня, в който някой може да им отдели пари за автобусния билет.