Стоманодобивната индустрия бие тревога за бавния напредък при „зелената“ стомана

Забавянията на проектите за зелена стомана се увеличават, а държавната подкрепа е далеч под необходимото, което поставя под заплаха усилията на индустрията за намаляване на емисиите Това предупредиха стоманодобивни асоциации на годишната среща в Сингапур тази седмица, съобщава Ройтерс.

Около половината от планираните в света проекти за зелена стомана вече са забавени, докато правителствата са поели ангажименти за едва 20 млрд. долара от нужните 1,5 трилиона долара за декарбонизиране на сектора, според Световната асоциация по стомана.

Ръководители в индустрията заявиха, че напредъкът в намаляването на емисиите е бавен и вероятно ще остане такъв без значително увеличение на държавното финансиране или без клиенти, готови да плащат повече за по-чиста стомана.

Тази мрачна оценка контрастира с подновения инвеститорски интерес към възобновяемата енергия и чистите технологии след войната с Иран, която повиши цените на петрола и газа.

Зелената стомана — обикновено стомана, произведена с по-нисък въглероден отпечатък — е критично важна, тъй като индустрията е отговорна за около 7% до 9% от глобалните емисии.

И все пак сегашният глобален портфейл от проекти би осигурил едва около 70 млн. метрични тона зелена стомана годишно до края на десетилетието — малка част от приблизително 2 млрд. тона общо производство на стомана, които се прогнозират, каза Шаолян Джун, заместник-генерален секретар на Световната асоциация по стомана.

Приблизително половината от този и без това скромен проектен портфейл е бил забавен поради ограничения във финансирането, слабо търсене или недостиг на зелен водород, който някои производители се надяват да замени металургичните въглища в доменните пещи, пише още агенцията.

„През последните 10 години интензитетът на емисиите в стоманодобива остана почти непроменен, въпреки ангажиментите на производителите на стомана да намалят въглеродните емисии“, каза Джун, визирайки емисиите на тон произведена стомана.

Търговци и производители на стомана, интервюирани от Ройтерс по време на конференцията, споделят, че много клиенти остават нежелаещи да плащат надценка за по-чиста стомана.

Междувременно инвестициите в конвенционални доменни пещи продължават в Индия и Югоизточна Азия. Много от тези съоръжения имат експлоатационен живот до 40 години, което „заключва“ емисиите за десетилетия.

Новият капацитет на доменни пещи, планиран в двата региона между 2024 г. и тази година, приблизително съответства по мащаб на целия глобален портфейл от проекти за зелена стомана, очертан от Джун, според прогнози на ОИСР.

„Производството на зелена стомана е добро нещо, но първо трябва да оцелееш. Фокусът върху зелената стомана винаги е бил от страната на предлагането, но реформата на търсенето е също толкова важна. Правителството също трябва да играе ключова роля — необходимо е да наложи използването на зелена стомана в ключовата инфраструктура“, каза пред делегатите Йео Чун Куи, заместник-председател на Федерацията на стоманодобивната индустрия на Малайзия.