България - 54. в света по конкурентоспособност

България се изкачи до 54. позиция в доклада на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност

Докладът The Global Competitiveness Report 2014 - 2015 на Световния икономически форум показва, че, България достига до 54. позиция сред 144 страни със стойност на индекса 4,37, съобщават от Центъра за икономическо развитие, който е партньор в България на организацията.

С този резултат България изпреварва няколко държави от ЕС - Румъния (59. позиция), Унгария (60), Словения (70), Словакия (75), Хърватска (77), Гърция (81).

За трета поредна година България подобрява позициите си по отношение на националната конкурентоспособност. През 2011 г. тя е била на 74. място в общата класация, през 2012 г. заема 62. място, а през миналата година е 57-ма.

Глобалният индекс е разделен в три класации - базисни предпоставки, ефективност на икономиката и иновативност на икономиката.

България има най-добри позиции по отношение ефективността на икономиката, което включва: висше образование и квалификация, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, развитие на финансовите пазари, технологична готовност, размер на пазара. Тук позицията на България е 52. В класацията за базисни предпоставки, включващи институции, инфраструктура, макроикономическа стабилност, здравеопазване и начално образование, стойността е 4,71, а позицията - 59.

Негативни са резултатите ни за иновативност на икономиката с фактори иновации и зрелост на бизнеса - 3,27 пункта и 106. място.

По отношение на макроикономическата стабилност през миналата година България е била на 30. място, но сега отстъпва до 36-то, пише БТА. Това обаче продължава да бъде най-благоприятният резултат в сравнение с всички останали фактори. Позициите са свързани с добрите показатели за държавния дълг (17,6 на сто като процент от БВП); ниския бюджетен дефицит (1,9 на сто); нивото на националните спестявания (23,2 на сто от БВП), както и ниската инфлация (0,4 на сто).

Другият фактор, който придвижва страната напред, е технологичната готовност. През миналата година България е била на 44. място по този показател, сега е 41-ва. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: индивидуални интернет потребители (53,1 на сто от населението); брой абонати на широколентов интернет (19 на всеки 100 души и 39. място); висока скорост на интернет, брой мобилни абонати (58,3 на 100 души от населението).

Обезпокоителни са резултатите по отношение на институциите и в тази област страната ни отстъпва от 107. на 112. място. Негативни са данните за съдебната система и нейната независимост - 126. място, фаворизиране на определени фирми при взимане на правителствени решения - 134. място, ниско обществено доверие в политиците - 130. позиция, липса на прозрачност на правителствените решения - 124. място, бюрократична тежест - 102. място.

Подобряването на работата на институциите трябва да бъде основен приоритет за правителствата, пише в доклада. Там се препоръчва бързото въвеждане на електронното правителство и много по-голяма прозрачност, реален диалог с гражданското общество и бизнеса, дискусии и съвместно решаване на проблемите. България продължава да отстъпва и по фактора пазар на труда - сега е 67-ма след 61. място през миналата година.

В документа се отчитат сериозните проблеми, свързани с високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Най-слабо оценени са възможностите на страната да привлича и задържа талантливи млади хора - 142. място. Друг слаб индикатор е използването на професионален мениджмънт - 113. място.

В доклада се посочва, че по капацитет за иновации сме на 108. място, в сътрудничеството между университетите и бизнеса - 113. място; разходи на бизнеса за изследвания и иновации ни отреждат 100. място. В България все още слабо развити са клъстерите (страната е на 129. място). Естеството на българските конкурентни предимства произтича преди всичко от евтината работна ръка, а не от иновации и диверсификация на продуктите, пише в документа.

Основните трудности за предприемачите в България според доклада са: разпространение на корупционни практики, неефективна държавна администрация и затруднен достъп до финансиране. През последната година сред основните бариери за бизнеса се появяват и политическата и правителствената нестабилност. Проблем остава и липсата на квалифицирана работна ръка.

Най-конкурентоспособна в световен мащаб е икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур, САЩ, Финландия и Германия. В първата десетка са още Япония, Хонконг, Холандия, Великобритания и Швеция. От страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., най-добре позиционирана е Естония - 29. място.

Докладът е изготвен след наблюдение над 12 ключови икономически фактора в страните, включително състоянието на инфраструктурата, образованието, обучението, пазара на труда, ефективността, технологичната подготвеност и иновациите. Целта е да се състави световна картина на конкурентоспособността на икономиките, която задвижва продуктивността и просперитета им.

Тази година авторите от Световния икономически форум, известни с организирането на ежегодните срещи на водещи икономисти и представители на бизнеса от света в Давос, подчертават, че въпреки напредъка на някои държави в листата, като САЩ например, глобалната икономика все още е подложена на риск и може да бъде нестабилна. Тя е податлива на сътресения, независимо от паричните стимули и реформите в различни страни, посочват те. Освен това отбелязват, че в Европа нараства разликата между конкурентоспособността и икономическия просперитет на северните и южните нации.