България е в нова ситуация

Икономика

През последните пет години нашия бизнес израсна толкова, колкото някои европейски компании за петдесет години. Причината е, че фирмите у нас са млади, а пазарът все още няма характеристиките на зряла икономика. Ефектите на кризата направиха условията за бизнес екстеремални. В тази среда за няколко години българските фирми наваксаха това което обикновено се гради с десетилетия. Именно трудностите помогнаха на нашите мениджъри да станат по-адаптивни и конкурентни, а местните предприемачи в момента са по-иновативни и уверени от всякога.

Суровата реалност най-добре калява

Спомнете си 2004-2007 г., когато повечето фирми бяха в състояние на наивен оптимизъм. Цялостното усещане беше, че икономиката е в подем, кредитите са леснодостъпни, а чуждестранните инвестиции са неограничени. Освен това, очакванията бяха, че това ще продължи едва ли не завинаги. Някои видни финансисти изказаха мнение, че задаващата се световна криза не само, че няма да засегне България, но даже ще помогне да увеличим темпа на икономическия си растеж. Реалността доказа обратното. Последва период на отрезвяване и връщане към суровите икономически реалности. Тези, които традиционно са се придържали към тях станаха по-силни, а другите бяха поставени пред дилемата или да преминат през болезнен, но необходим процес на преструктуриране, или да не оцелеят.

Вътрешните резерви спасяват най-добрите

Ръстът на проблемните кредити принуди банките да затегнат значително условията за финансиране, а фондовете за дялови инвестиции и набирането на капитал през фондовата борса останаха непостижими за огромната част от малките и средни предприятия. В такава ситуация компаниите могат да разчитат или на заделените собствени финансови резерви или на положителен финансов резултат от оперативна дейност. Последното се оказа трудно заради спада в търсенето и потреблението, освен ако компанията не преосмисли бизнес модела си и не преструктурира цялата дейност. Най-достъпната възможност за освобождаване на финансов ресурс се оказва търсенето на вътрешни резерви. Такива могат да бъдат съкращаването на някои разходи, по-стриктна оценка на финансовите рискове от инвестиции, по-строги мерки при събирането на просрочени вземания и др.

Калоян Стайков, консултант. Целият текст в „Мениджър” през февруари

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Основният спонсор на "Евровизия" се оттегля от конкурса
Севернокорейска хакерска група разработва инструменти с изкуствен интелект за кибератаки
Меси ще съди медиите за нарушаване на личния живот на погребението на баща му
„Камаз“ разработва безпилотни автобуси
Бившият главнокомандващ на украинската армия не вижда перспектива Украйна да се присъедини към НАТО
Най-голямата карта на Вселената с близо 4 млрд. обекта разгадава природата на тъмната материя
Ефремова заяви, че няма да допусне запазване на настоящото ниво на минималната работна заплата от 1 януари 2027 г.
Франция ще строи шест нови АЕЦ
След 50 г. в космоса: NASA намери начин апаратът Voyager 2 да продължи пътуването в междузвездното пространство
Д-р Венета Павлова, собственик на дентална клиника „ЕО Дент“
Швеция понижава възрастта за наказателна отговорност за деца на 14 години
Частично бедствено положение е обявено в резерват "Сребърна"
Кратка история на автомагистрала „Тракия”
Прехвърлиха 1,8 млн. куб. м вода от Дунав към езерото „Сребърна“, обстановката остава сложна
Емоционалната устойчивост се превръща в най-ценното умение в работата
Ирак може да напусне ОПЕК заради спор за квотите за добив на петрол
Милиардерът Питър Тийл придоби 1% дял в аржентинска петролна компания, работеща във „Вака Муерта“
Куба отбелязва 100 години от рождението на Кастро на фона на тежка криза
ВСС дава над 103 000 евро за наем на зала за изборите на нови членове на кадровата структура
Какво да направите, когато най-добрият ви служител загуби мотивация?
Защо хората напускат работа? Всичко опира до четири думи
Forbes: Урсула фон дер Лайен е най-влиятелната дама в света
С решение на борда: Центърът „Кенеди“ във Вашингтон си връща името на Тръмп
Великобритания намалява директната помощ за страните от Африка с повече от 40%