Ехото от срива на цените на петрола за световната икономика

Освен пряката връзка между спирането на проекта „Южен поток”  и отношенията между Москва и ЕС, не малко анализатори намират обяснение за хода на Путин с поевтиняването на петрола на световните пазари. В края на ноември страните от ОПЕК заявиха, че няма да намалят производството на петрол, за да спрат падането на цените.

Русия понася и допълнителните щети заради санкциите срещу нея, тъй като не може да внася оборудване за проектите си за добив, проучване на находища и поддръжка на петролните кладенци.

Какво се случва с цените на петрола, какви са причините и последиците според изданието Le Point.

Това е малка и тиха революция. От юни насам цените на петрола се сриват. Суровият петрол сорт „Брент” падна от 115 долара за барел до почти 72 долара – намаление с повече от 36%.

Временно или продължително състояние е това?

„Когато цената на барел суров петрол от Северно море достигна рекордното ниво от 145,4 долара, опасенията от петролен пик (продължителен спад на производството на петрол)  завладяха експертите и те очакваха цените на барел бързо да достигнат 200 долара”.  Думите на Кристофър Дембик, икономист от Саксо Банк показват, че по въпроса за цените на черното злато нищо и никога не е ясно предварително.

Днешната тенденция бе разчетена от пазарите като последица от забавянето на световната икономика в Европа и Китай. Тези опасения бяха подсилени от съмненията за реалните сили за възстановяване на САЩ. Когато растежът намалява, търсенето на енергия спада и това натежава върху цените.

Но размерите на спада, въпреки позитивните сигнали от американската икономика, налагат ново тълкуване: потъването на цените  се дължи основно на свръхпроизводството или поне на очакването на инвеститорите за устойчиво свръхпроизводство. Тази хипотеза подкрепят и икономистите от американската инвестиционна банка Голдман Сакс.

Рязкото увеличаване на производството в САЩ, свързано с бума на шистовия петрол, намаляването на страховете около руското и иракското производство, увеличаването на неизвестните около Нигерия, Иран и Сирия, нежеланието на организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК)  да намали обема – съчетаването на всички тези фактори води до поевтиняването на петрола.

Някои анализатори виждат геополитически причини като например споразумение между САЩ и Саудитска Арабия за сваляне на цените, предназначено да накаже Русия, половината от чиито приходи зависят от петрола и газа. Така цените на петрола могат да се задържат около сегашните нива.

Какви са последиците за световната икономика?

Повечето икономисти смятат, че ефектът от спада на цените на петрола като цяло е положителен за растежа и добавя няколко десети към пункта. Падането на цените е от полза за страните вносителки – като цяло, за развитите икономики. Но натежава върху страните износителки, най-вече по-зависими от износа, какъвто е случаят с Русия.

В Европа поевтиняването на еврото ограничава спада на цените на петрола, което намалява реалния общ спад, но засилва дефлационния риск в Еврозоната. Понижаването на цените на енергията формират тенденция на поевтиняване на цените на продуктите, което пък би насърчило производителите и купувачите да отложат покупките с надежда, че в по-късен момент ще платят по-малко. Тази спирала  може да повлияе на свой ред на продажните цени на компаниите и в крайна сметка на заплатите.