Какво правят нобеловите лауреати с парите от наградата?

Нобеловите лауреати понякога използват по любопитен начин 8-те млн. шведски крони (925 000 евро), които получават в допълнение към призовата пластика. Изключение правят лауреатите на Нобеловата награда за мир, чийто избор има символична стойност и внимателно се следи. Те не могат току-така да профукат своите премии. Подобно на играчи на лото лауреатите на сезон 2013, който започва в понеделник, ще имат пълната свобода да отговорят на въпроса "Какво ще правите с парите?", без времето да ги притиска, пише Дарик.

Серж Арош, Нобелов лауреат за физика за 2012 г. признава, че не е имал време да помисли за парите. Смята обаче да ги инвестира в недвижимост, както доста от наградените, макар малцина да се осмеляват да говорят за пари.

"Лауреатите могат да използват както им душа иска финансовата си награда. Смятам, че това много зависи от коя страна са, от личните им финанси, от доходите, които имат, когато получат наградата и от това, което са в живота", обяснява генералният директор на Фондацията Нобел Ларс Хайкенстен.

Австрийската писателка Елфриде Йелинек, увенчана с наградата за литература през 2004, бе заявила, че тя й гарантира финансова независимост. Други се отдават на страстта си. Нобелистът за медицина за 2001 г. сър Пол Нърс си поднови мотора. Друг лауреат за медицина през 1993 г. Ричард Робъртс си направи игрище за крикет пред дома.

Лауреатите за литература са най-дискретни по въпроса за използването на новополученото богатство, посочва БГНЕС. Макар авторите, които получават Нобелова награда, да са доста известни, голяма част от тях не печелят много от книгите си, обяснява изследователката от университета в Упсала Ана Гундер. Наградата им дава възможност да се подсигурят материално и им предоставя свободата да живеят от перото си, но също така има и отрицателни последици.

Настъпват много промени в кариерата им. В годината след наградата те често пишат по-малко, но обикновено отново се заемат след година или две, казва изследователката.

За Нобеловите лауреати за мир решението често е класическо. Те обикновено са политици, организации или известни активисти и са под светлината на прожекторите, затова се чувстват задължени да обяснят какво ще правят с парите.

Мнозина от тях, като президентът на САЩ Барак Обама през 2009 г. и Европейският съюз през 2012 г., предадоха наградата си на благотворителни организации. Други финансират собствени проекти като лауреата за 2008 г. Бившият финландски президент Марти Ахтисаари бе заявил, че ще финансира групата за разрешаване на конфликти, която сам бе създал.

Американският президент Удроу Уилсън, лауреат през 1920 г., е отделен случай: той внесе парите си в шведска банка, за да гарантира старините си след втория си президентски мандат.

Размерът на наградата се променя с годините. През 2012 г., заради финансовата криза, тя бе намалена с 20%. Разумно решение според Хайкенстен: "Тъй като сме свързани (с Нобел) „завинаги”, трябва да действаме по подходящия начин", посочи той.

Парите са една от добрите страни на наградата, сподели пред АФП Нобеловият лауреат за медицина за 1993 г. - американецът Филип Шарп, който можа да задоволи страстта си по скъпоценните камъни и си подари стогодишна къща. Но признанието все пак има по-голяма стойност от паричната награда, подчерта той.