Кой колко ще плати по втория спасителен план за Гърция

Лидерите на еврозоната постигнаха съгласие да отпуснат втори заем на Гърция в размер на 130 млрд. евро. По този повод френският в. „Фигаро" представя справка за сумите, които ще трябва да платят страните по споразумението.

Еврозоната и Европейската комисия

Подобно на първия спасителен план правителствата на еврозоната ще бъдат основните вносители на сумите по втория спасителен план. За Европа фактурата този път ще е по-тежка от преди - около 117 млрд. евро, защото ситуацията в Гърция се влоши и МВФ ще се покаже по-малко щедър, отколкото беше в миналото. Противно на първия план, състоящ се от двустранни заеми, вторият план минава през Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), събиращ пари от пазарите благодарение на гаранциите на държавите от еврозоната. Страните с оценка ААА ще трябва да платят повече от другите по втория спасителен план.

Изчислена на базата на дяловото участие във финансирането на Европейската централна банка (ЕЦБ), френската гаранция по спасителния план ще възлезе на 24 млрд. евро. По първия план тя беше 16,8 млрд. евро. Германската гаранция ще бъде 30 млрд. евро. По първия план тя беше 22,4 млрд. евро. Това прави Берлин най-главният вложител на средства по втория гръцки спасителен план.

МВФ участва по-скромно

За втория спасителен план за Гърция МВФ се очаква да отпусне не повече от 13 млрд. евро. През 2010 г. МВФ отпусна 27% от сумата за първия гръцки спасителен план. Това бяха 30 млрд. евро от общо 110 млрд. евро, напомня БТА. Сега МВФ е готов да отпусне едва 10% от общата сума. Участието на МВФ в спасителните планове за Ирландия и Португалия през 2011 г., както и критиките срещу тези спасителни планове, отправени в САЩ, които внасят най-голяма вноска във фонда, намалиха полето на действие в еврозоната на международната финансова институция.

Частният сектор се лишава от над 100 млрд. евро

Частният сектор (банки, инвестиционни фондове, гаранционни фондове), държащ гръцки дългови облигации на стойност над 200 млрд. евро, прие да заличи над 100 млрд. евро от тази сума. За награда за тази жертва частният сектор ще си подели 30 млрд. евро, взети от държавните средства, вложени във втория спасителен план за Гърция

ЕЦБ ще направи подарък от 12 млрд. евро

ЕЦБ, която държи между 44 и 50 млрд. евро в облигации по гръцкия дълг, би трябвало да раздаде на страните членки на еврозоната 12 млрд. евро капиталови печалби, което накрая би трябвало да облагодетелства Гърция. ЕЦБ се отказва от печалбите, които е реализирала от гръцките дългови облигации, купени при 70 и 80% от тяхната стойност на вторичните пазари в разгара на кризата. Този подарък на ЕЦБ за страните от еврозоната може да се осъществи след размяна на гръцките облигации, при което ЕЦБ ще бъде защитена в случай на бъдещо преструктуриране на гръцкия дълг.