Красен Станчев: Минусите от данък „вредни храни” са повече от плюсовете

Няма връзка между данъци, цени на храните и потребителско поведение. Оказа се, че по-скоро се губи, отколкото се печели от такива мерки, заяви икономиста Красен Станчев от Института за пазарна икономика по повод плановете за въвеждане на налога „вредни храни". Експертът заедно със свои колеги направил оценка на евентуалните социално-икономически и фискални въздействия от данъка още когато била лансирана идеята за въвеждането му.

Икономистът посочи, че по предварителни изчисления, правени на база данни, известни от пролетта, и при размер на данъка от средно 9 на сто чистите приходи за хазната биха били в размер на 25 млн. лв., а разходите - 170 млн. лв.

Вчера бе оповестено, че при дадените от властите сметки, се очаква от данъка върху вредните храни да постъпят в бюджета 150 млн. лв. годишно.

„Сметката излиза, ако не се отчита сивата икономика, разходите за работа с правителството, защото този данък е много сложен за прилагане и вероятно ще трябва да има 6-7 млн. разходи, които, разбира се, ще доведат до корупция, защото тези, които подлежат на проверка, работят с мерки и теглилки, а откак свят светува в мерките и теглилките се лъже. Ако се вземе опитът на Обединеното кралство, там 99 на сто от всички спорове между търговци и данъчни власти, са за килограми, бройки и теглилки. Аз не очаквам в България системата да работи по-добре, отколкото в Обединеното кралство", каза Станчев, цитиран от „Дарик”.

Той допълни, че във Великобритания са се отказали от налога.

Икономистът допълни, че в дадената от министър Петър Москов за пример Унгария, анализите показват, че навиците за хранене на хората не се променят, а те „мигрират" към по-некачествени заместители на онова, което се облага с данъка.

Статистиката от 2001 година насам показва, че диетата на домакинствата се подобрява, относителният дял на разходите за храната от общите намаляват от около 50 на сто до 29 на сто. Освен това се вижда, че храните, предвидени да се облагат с данък, се потребяват по-малко и онова, което се облага с данък, е много малка част от онова което се поема във вид на соли, захарини, захар или газирани и други напитки.