Красен Станчев: Решението да се одържави "Креди Агрикол" не е добър ход

Създаването на нова държавна банка означава, че българския данъкоплатец ще поеме всички разходи по покриването на депозитите и всички рискове от оздравяването на системата. Това заяви пред БНР икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев във връзка със събитията около Корпоративна търговска банка и по-точно плановете да се одържави Креди Агрикол и намерението за абсолютна ликвидна подкрепа.

„Струва ми се, че от събота на обяд има и политически, и обществен консенсус, че решението за одържавяване на "Креди Агрикол" не е подходящ вариант за решение на проблема”, коментира Станчев.

Това, което ми се струва, че се формира като общ знаменател на съгласието, е, че не трябва да има специално законодателство, че онези, които са рискували и са си дали парите в тази банка, трябва да си понесат последиците от своите решения. Следващото, което е ясно, че не трябва да се създава нова държавна банка. По реда на този закон Фондът за гарантиране на депозитите е основен играч.

„Не трябва да има извънредно законодателство за Корпоративна търговска банка”, заяви категорично Красен Станчев. Според него проектозаконът за преструктуриране на КТБ е по-скоро вреден. В него е предвидено основна роля в процедурата по несъстоятелност на банката да играе Министерството на финансите, а не Фондът за гарантиране на влоговете.

„Това не трябва да се прави в никакъв случай, защото, ако това НС започне да назначава управител на Централната банка, ще назначат седмина Пеевски на сегашните постове. Онова, което може да се направи и трябва да се направи относително бързо, е сегашното ръководство на Централната банка да се справи с проблема. По този начин то ще понесе отговорност и ще покаже, че може да се справи”, обясни Станчев.

По думите му идеята за забрана да се говори за банки е много вредна. „Общественото мнение е много здраво, политическият консенсус има правилна ориентация и обстоятелството, че тези неща се обсъждаха, беше причината да се появи такъв обществен консенсус”, допилни икономистът.