Лоши сигнали за българската икономика

Редица фактори влошиха икономическата картина в страната през последните месеци. През ноември 2014 г. се наблюдава спад както на индустриалното производство и строителството, така и на вътрешната търговия. 

„По-бавното възстановяване на еврозоната, проблемите между Русия и EC/САЩ, изборната ситуация в страната, както и дефлацията повлияха за задържането на индустриалното производство през ноември. Очакваме слабо положително развитие към началото на пролетта“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев, при представянето на месечния анализ на банката.

Строителството реализира очакван сезонен спад (-1,4% на годишна база за ноември), резултат от хронично свиване на сградното строителство (-7,1%) и на ръст при публичното и инженерното строителство (6,1% за ноември).

„По-слабото представяне на публичното и инженерното строителство в сравнение с предходни периоди е поради неясните ангажименти на държавата около изборите и формирането на ново правителство, в т.ч. спрени еврофондове, и др. Очакваме публичното и инженерното строителство да ускори растежа си въз основа на стабилизирана държавна политика в сектора и подобряване усвояването на европейски средства“, допълни Калчев.    

Спадът на годишна база на вътрешната търговия от началото на 2014 г. продължи и към ноември (-10,3%). Той се дължи на свиваща се търговия на едро (-17,3% за ноември). Обратно, търговията на дребно и особено търговията с автомобили и мотоциклети бележат забележителен ръст, който за ноември беше съответно 1.7% и 26.6%.

Според анализа на банката, диспаритетът между приходи и разходи, заложен в Бюджет 2014, се прояви и през ноември. Така общите приходи по консолидирания държавен бюджет до ноември възлязоха на 26,7 млрд. лв. (1,6% ръст на годишна база), а  общите разходи (в т.ч. вноската в бюджета на ЕС) достигнаха 28,3 млрд. лв. (5,4% ръст). В резултат за единадесетте месеца на годината се натрупа дефицит от 1,6 млрд. лв., което е с 1 млрд. лв. повече от дефицита към същия период на 2013 г.

С актуализацията на бюджета, приета на 25 ноември, дефицитът беше повишен до 3 млрд. лв., което представлява 3,7% от БВП и прехвърля границата от 3%, заложена по договора от Маастрихт. Не се очаква обаче процедура за прекомерен дефицит срещу България от страна на Европейската комисия, защото за 2015 г. се предвижда 3% дефицит, който до 2017 г. се планира да спадне до 2% от БВП. За финансиране на дефицита през 2014 г. беше привлечен държавен дълг, който се очаква плавно да нараства и през 2015 г.