Може ли една държава реално да фалира?

Може ли една държава реално да фалира и какви са последствията – за хората, за бизнеса и за външните пазари? Единственото общо нещо между фирмен фалит и банкрут на държава е липсата на пари и невъзможността за покриване на дълговете. Оттук започват различията. Държава в банкрут не означава, че в нея няма нито лев, нито пък се налага да минава през процедура на несъстоятелност, както е с една фирма, коментираха експерти пред БНТ.

„Всъщност държавите не фалират, няма как да се ликвидира държава, да се затвори държава и да се разпродаде имуществото й.”, посочи финансистът Емил Хърсев.

При фалит следват черните сценарий, казват експертите. Има кредитори, които си искат парите. Правителството няма средствата, а всяко ново кредитиране ще трябва да е солено обезпечено с лихва от поне 110%.

„Започване на едни преговори най-малкото, за да спре грубото прихващане, в смисъл на гоненето на пари на гръцката държава където ги намерят, навсякъде в чужбина и дела за отнемане на имущество, частни имоти на държавата длъжник в чужбина”, подчерта Хърсев.

Най-лошото обаче е рецесията, която следва. Отлив на инвеститори, ръст на безработицата и срив на банковата система. При Гърция прогнозите на икономисти са за спад на БВП с 10 на сто.

„Скоро Гърция трябва да забрави за всякакви кредити, нови инвестиции, нов бизнес, външната й търговия ще се срине за една седмица, ако има нова валута, то валутният курс на черния пазар моментално ще отиде надолу. Т.е. някой е имал голям депозит, голяма заплата, голяма пенсия, това ще остане спомен от миналото”,  посочи икономистът Николай Василев.

„При нова валута, може да последва и хиперинфлация. Кредиторите ще изпият студена вода, но тези, които отсега нататък още повече ще страдат повече, отколкото досега, са самите граждани”, допълни Василев.

При банкрут една от опциите е дългът на държавата да се преструктурира и по-вероятно да се увеличи. Може да се изпрати и мисия на Международния валутен фонд, който ще поиска реформи срещу финансова подкрепа, може да наложи и валутен борд. Не е изключена и национализация на банките, каквато видяхме в Исландия при фалита й от 2008 г. Преди нея банкрут преживя Аржентина от 2001 г. , а в началото на 90-те и България наложи мораториум върху плащането по външния дълг. Сомалия, Судан и Зимбабве също преминаха през фалита. Дали и Гърция ще стане част от тази статистика, ще разберем в следващите дни.