Нямаш ли нюх за бизнес, нямаш нищо

„Знаех, че дизайнът на Возняк за персонален компютър щеше да бъде успешен продукт. Но кой би могъл да очаква, че ще бъде това, което е днес? Ако бях останал в Apple, твърде вероятно щях да свърша като най-богатия човек в гробището. Тогава бях в 40-те си години. Тези деца бяха вихрушки! Да бъда с тях бе все едно да съм хванал тигър за опашката!“.

Това разказва Роналд (Рон) Уейн. Наричат го „най-нещастния предприемач в света“. На 1 април 1976 г. той създава Apple Computers заедно със Стив Джобс и Стив Возняк. Получава акции в младата компания с амбициозни цели, но решава да ги задържи едва две седмици и след това ги продава за 800 долара. Впоследствие получава още малко пари от продажбата на дела си и окончателно се сбогува с ролята си в Apple на печалба от 2300 долара. Ако през 2011 г. притежаваше същия 10-процентов дял, какъвто е имал, той би бил щастлив собственик на 35 милиарда. Защо през 2011 г.? Тогава Apple стана най-голямата публично търгувана компания в света по пазарна капитализация и стойността й се вдигна до зашеметяващите 626 млрд. долара.

Уейн е на 80 години. В последните години живеел в „подвижен дом“ - каравана, след като имал хубава къща, но се наложило да я продаде заради дългове. Голямата му страст като предприемач била производството на ротативки. И днес още е такава.

„Моята страст не бяха компютрите, а производството на ротативки. От днешна гледна точка виждам като свой недостатък това, че не осъзнавах, че нямам нюх за бизнес. Дадох си сметка за това по-късно, като се отказах от Apple“, разказва Уейн, цитиран от „Дейли Мейл“. Това мотивира западните наблюдатели да изведат от историята му като основна поука „нямаш ли нюх за бизнес, нямаш нищо“.

„Много се случи – казва Уейн - за нищо не съжалявам, въпреки че всяко мое начинание на бизнесмен се увенча с неуспех. Сега имам идея да направя в казино специален ъгъл с 40 ротативки, в който да пренеса залагащите в романтиката на 1920 г. със звука на падащи монети при всяка печалба и ретро машинен механизъм. Само да имаше кой да я финансира…“

Макар да признава за провала си като предприемач, Уейн все пак смята живота си за важен, защото е страница в историята на други важни хора, които са променили света.

Не харесва Джобс. Всъщност това е една от водещите причини да се откаже от присъствието си в Apple. Уейн има хомосексуална ориентация, която споделя с Джобс и малцина други колеги в Atari, където се запознава с него преди Apple да бъде учредена. След време прочита, че легендата на Apple в споменава в биографията си с думите, че това бил първият човек, открит гей, с когото се бил срещнал в живота си.

Докато работел по основаването на Apple и помагал на двете млади момчета във финансовата и счетоводна част на новосъздадената фирма, той опознал Стив Джобс и преценил, че е твърде студен човек, твърде целеустремен, макар и въоръжен с аргументи. Твърде хладнокръвен, за да може да работи с него. Отказва се да го прави и след това прекарва целия си живот в търсене на подходящия визионер и лидер, с когото да се синхронизира като характер и визия за живота и да го подкрепи в бизнес начинанието му.

Така и не го открива. Но, както изтъква навсякъде, не съжалява за оттеглянето си от Apple. Това било логично решение, основано на информацията, с която разполагал в онези времена. Най-малкото, историята му на „най-нещастния предприемач“, който не подозирал че компанията ще се превърне в това, което е днес, добре се продава. Уейн дори написа книга за живота си.