Смяна на местата в икономиката

Все повече анализатори, а напоследък и политици, насочват вниманието си към пазара на труда. Макар и бавно, те постепенно осъзнават, че малкото работни места и оттам високата безработица са най-големият икономически проблем сега. Какви са обаче изходните позиции, от които можем да очакваме пост-кризисно възстановяване и създаване на възможности? Накратко, имаме

типичен структурен проблем на пазара на труда, породен от структурен проблем в икономиката като цяло. Това означава, че хората, машините, технологиите, образованието са „подредени” по един начин, а външната среда налага друг ред. Старата структура не е адекватна на новите условия , но промяната изисква време. Именно сега преживяваме този преход. Скоростта на промяната е знак за гъвкавостта на обществото, която позволява на едни да се адаптират и просперират, а на други – да западат и стагнират. Преструктурирането в политическите дебати обикновено се смята за лошо развитие, защото всички се фокусират върху закриването на предприятия и съкращаването на персонал. Но то означава и разкриване на нови възможности и създаване на нови работни места. Ето няколко сектора, в които това вероятно ще се случва в следващата година.

Специализирана преработвателна промишленост – от фармацевтиката, през мебелите до автомобилните компоненти и електрониката. Без да привличат много шум редица български и чужди инвеститори започнаха големи проекти по време на кризата и продължават да го правят. Това са производители, насочени към глобалните пазари. Тези предприятия са типично средни – все пак съвременните технологии в подобни производства не позволяват съвсем малки обекти, но пък и България очевидно не е място за свръхголеми заводи. Най-малкото защото в страната е изключително трудно да наемеш повече от 400-500 човека за индустриална дейност, без да се налага да организираш транспорт според анализите на редица специализирани консултанти за наемане на персонал.

От друга страна свхръхголеми предприятия обичайно са в последния етап на производството, което пък се позиционира близо до големите пазари (т.е. при потребителите). От тази гледна точка страни в Централна Европа са по-подходящи. За Източна Европа предпочитаните са Румъния или Турция. Голяма част от работните места няма да изискват висока квалификация – но както действителността показа за почти всички ще се иска поне базова грамотност. Географски погледнато тези работни места вероятно няма да са в София, а по-скоро в Централна и Източна Южна България – в близост до градове, но по-скоро в малките „сателитни” общини с достъп до газ, електричество и добър път.

Добивната индустрия също ще претърпи значителна промяна. В част от предприятията предстоят значителни съкращения – например в мините за въглища. Но България тепърва ще проучва и ще експлоатира (евентуално) подземните си богатства. Това ще създаде работни места в съвсем различни от досегашните региони, като те по никакъв начин няма да съответстват на моментната структура на населението. С други думи – няма да са концентрирани в големите градове. От една страна това ще са места за високо образовани инженери и други специалисти. Но заедно с тях ще има и значителен брой позиции за технически специалисти (които да оперират машини и съоръжения), както и за хора без квалификация за физически труд.

В търговията и услугите ще има значителна динамика. Противно на някои твърдения, че в България имало много магазини, търговски центрове, заведения и други подобни, всъщност този сектор все още заема по-малък дял от икономиката в сравнение с по-богатите европейски страни. В търговията ще продължи промяната на начина на правене на бизнес – въпреки кризата, инвеститорите продължават да откриват нови търговски центрове, както и обекти на големи вериги. Същевременно засиленият конкурентен натиск принуждава част от дребните търговци да излязат от бизнеса. От гледна точка на работните места можем да очакваме стабилен темп на разкриване на нови позиции в подобни магазини. Разбира се, че те ще предполагат поне минимални и дори средни умения и квалификации. Досега данните показаха доминиране на женската заетост в тези сектори, вероятно това ще се задълбочи. При моловете заетостта ще е изключително силно концентрирана в няколко големи градове, което вероятно ще засили вече съществуващите миграционни процеси. В търговията с бързооборотни стоки ще има по-равномерно разрастване, но и там регионите с лоша демография ще бъдат изоставащи при разкриването на работни места.

При услугите, насочени към местния потребител, вероятно ще продължи тенденцията за по-широко разнообразие и по-голяма дълбочина. Във финансовия сектор това вече се вижда много ясно при небанковите кредитни институции, осигуряването и застраховането. Това ще продължи поне още няколко години. Застраховането извън автомобилното тепърва ще се развива - животозастраховането като спестовен продукт, така и редица други видове, като здравно, бизнес и имуществено.

При комуникационните услуги, след първоначалното изграждане на базовата инфраструктура, вече започва „усложняването” и създаването на нови продукти с по-висока добавена стойност. В тези дейности ще се търсят хора с висока квалификация, като най-вероятно те ще се концентрират в по-големите градове, макар да има необходимост и от работни позиции, равномерно разпръснати според разположението на населението в страната.

Услугите от типа „бизнес към бизнес” също ще се разширяват. Единият канал ще бъде по-засилената специализация и съответно – аутсорсване на нетипичните дейности, което обикновено се случва при разрастване на бизнеса и особено от чуждестранните инвеститори. Тук говорим за дейности като складиране, транспорт, диструбиция, ремонти. Това не са нови процеси, а просто изведени и възложени на външен за клиента изпълнител. Вероятно заетите ще бъдат в голяма степен същите, които преди това са били част от персонала на голямата интегрирана компания. Но ще има и нови работни места – включително такива, които да организират, мониторират и управляват процесите. Другият канал ще са изцяло нови типове бизнес – като например поддръжка, почистване, управление на персонал – за бързоразрастващите се нови компании. Такива са например всички поддържащи звена, работещи за един голям търговски център – от почистването до ремонта на асансьорите и бариерите на паркингите. Тук основно ще се наемат хора с ниска квалификация, но все пак ще има и работни места за технически специалисти.

Накрая няколко думи за експортно-ориентираните услуги. Много често се говори за създаване на

услуги с висока добавена стойност. Интерес представляват няколко типа дейности. На първо място – ИТ услуги, т.е. разработване и поддръжка на софтуер в България за международни клиенти (голяма част от които – бизнес клиенти). Тук ограничението всъщност е предопределено от недостатъчния брой такива специалисти и малкия брой студенти в тези специалности. При центровете за споделени услуги, най-често т.нар. кол-центрове, работещи за големи корпорации, растежът ще бъде по-лесен, тъй като изискванията са най-вече за знание на чужд език, без други квалификации. Част от персонала там обаче ще трябва да бъде със специализирано образование – ИТ, счетоводство, финанси. Може би най-интересни ще бъдат компаниите, които ще обслужват и поддържат машини за регионалния или европейския пазар в България – като например такива за самолети на летище София. Поради естеството на дейността, тези инвестиции ще се случват по-бавно, а наеманите хора ще трябва да имат технически квалификации.

Остава да се надяваме, че този „списък” ще бъде продължен през 2013 и 2014 г. Все пак, именно предприемаческото откритие на нови пазарни ниши, продукти и технологии са в основата на създаването на благосъстояние и просперитет. А относително изостанала България има много възможности заради общия пазар с по-богати части на Европа.

Лъчезар Богданов, Индъстри Уоч, текстът е от списание „Мениджър”