Три задачи за финансовата ни грамотност

Можете ли да решите тези три задачи по финансова грамотност?

Задача 1

Вашата кредитна карта предоставя възможност за 10% отстъпка при плащане с нея.

При покупка на стока, която струва 250 лв. каква цена ще платите с нея?

***

Задача 2

Даден модел телевизор е на разпродажба в два различни магазина. Реалната му цена в търговската мрежа е 1000 лева.

Единият магазин предлага намаление от 150 лева, а другият – отстъпка от 10% от цената. Кое от двете предложения е по-изгодно?

***

Задача 3

Внесли сте парите си по банкова сметка, по която лихвеният процент е 8%, докато годишният процент на инфлация е бил 10%.

С парите от сметката ви ще си купите по-малко, същото или по-голямо количество стоки и услуги сега спрямо същия период година по-рано?

Всъщност, това са три от общо 7 задачи по финансова грамотност в специално проучване* на Алфа Рисърч, подкрепено от Visa в България. Общото задание на проучването е да се измери финансовата грамотност на гимназистите от 9 до 12 клас. Задачите са само част от измерването, осъществено чрез преки стандартизирани интервюта сред 1000 ученици от 9, 10, 11 и 12 клас през април тази година. Обхванати са деца от всички видове гимназии у нас, всеки участник е попълвал самостоятелно анкетата, обясни Боряна Димитрова, управляващ съдружник на Алфа Рисърч при представяне на резултатите днес. Средната успеваемост в този модул на проучването е решени 3 от 7 задачи.

Обобщените изводи от изследването показват обезпокоителна липса на познания за финансови термини, дейности, услуги и планиране на личните финанси сред юношите - 55% процента от юношите се определят като недостатъчно финансово грамотни. Само един на всеки 14 ученици (7%) се смята за много добре подготвен що се отнася до личните им финанси.

Като най-добре подготвени се оценяват учениците от профилираните математически и стопански гимназии (62%), докато 2/3 от юношите в другите училища – езиковите и особено професионалните гимназии, се чувстват незадоволително по отношение на финансовата си грамотност.

Ако се върнем пак на трите задачи в началото, на първата от тях верен отговор са дали 66%, на втората – 59%, а на третата, която е малко по-сложна – едва 38%.  Тоест, юношите се справят относително успешно с изчисляването на най-благоприятните възможности за покупки – например, когато изчисляват отстъпката при пазаруване с кредитна карта (66%) и когато сравняват отстъпката в проценти спрямо цената на продукта в абсолютно изражение (59%). При задачите със специализирана терминология успехът е значително по-малък. Шейсет и три процента отговарят грешно или признават, че не знаят дали ще купят повече или по-малко стоки при 10% инфлация и 8% лихва на депозита им в банката, ако цените останат непроменени. Задача със сложна лихва по депозит не могат да изчислят 71% . Интересна подробност в тази фаза на изследването е, че учениците от по-големите градове, включително и столицата, се справят по-добре с практическите казуси, с решаването на задачите от изследването, но са по-самокритични към себе си за разлика от връстниците си от по-малките населени места, при които е точно обратното.

Учениците от по-долните класове (9-10), от по-малките градове, както и от професионалните гимназии показват по-слаби от средните умения и съставляват най-рисковата група, която скоро ще навлезе на пазара на финансовите услуги. Някои от тях са успели да решат едва една от общо седем задачи.

Ниската самооценка за финансовата грамотност на учениците се потвърждава в значителна степен от познанията им за различни термини и практически въпроси от финансовия сектор. От общо 20 понятия във финансите, юношите смятат, че познават едва половината от тях, а в същото време само 3% се смятат за добре запознати с всички. Най-познати са често споменаваните в медийни и рекламни кампании понятия като дебитни карти (41%), кредитни карти (40%), застраховки (36%) и кредити (35%). По-специфични понятия като инфлация, просрочие, първоначален капитал и др. остават извън познанията на учениците, показва проучването.

Учениците познават слабо и функциите на държавните регулаторни органи във финансовия сектор.

Повечето юноши знаят за съществуването на Българската народна банка (59%), Националната агенция по приходите (42%) и Комисията за защита на конкуренцията (38%). Но пък над 60% например не са чували и нямат представа с какво се занимава институция като Сметната палата например. Подобни нива на осведоменост проучването регистрира и по отношение на частните финансови институции. Парадоксално, учениците познават най-добре заложните къщи (58%). Едва след тях идват, застрахователните компании (55%) и банките (52%), небанковите финансови институции (39%) и лизинговите компании (36%).

Учениците също така не са запознати до голяма степен с ключови регулаторни функции на държавата, които ги засягат като граждани и бъдещи ползватели на финансови услуги: 74% от всички юноши не знаят каква сума се гарантира от държавата в случай на фалит на банка, 79% не знаят, че държавата не гарантира инвестициите в акции в случай на обезценяването им, а други 51% не са осведомени, че БНБ обявява валутните курсове и цената на златото.

България се отличава съществено по тези резултати от сравними изследвания, правени в държави в Западна Европа и САЩ, където обучението по финансова грамотност започва още в ранните класове, обобщи Боряна Димитрова.

На фона на тази картина все пак оптимистичен е фактът, че мнозинството ученици (84%) биха искали да се обучават във финансова грамотност, става ясно още от проучването.

Най-голям интерес гимназистите проявяват към практични теми и услуги от всекидневието и бъдещото потребление на финансови ресурси: например, какви мерки трябва да се вземат, за да се избегне свръхзадлъжняването (76%); как да се поставят личните финансови цели и как да се управляват личните финанси (76%);  важна потребителска информация при подписването на договор с банка или друга финансова институция (75%); законодателство за защита на правата на потребителите  (73%), основни банкови услуги – разплащателни сметки, карти и др. (73%).

„Финансовата грамотност е от съществено значение в общата култура на бъдещите поколения, в културата на бъдещите предприемачи. Тези резултати са добра база, на която да се стъпи, за да започнат инициативи в подобряването на този показател  и Visa ще изиграе значима роля за развитието на тази култура в България”, коментира расимира Райчева, мениджър на Visa в България.

***
*За проучването

Проучването на Алфа Рисърч е национално представително за учениците от гимназиалните класове в България. То е осъществено чрез преки стандартизирани интервюта сред 1000 ученици от 9, 10, 11 и 12 клас. Проучването е финансирано от Visa в България и е извършено от агенцията за маркетингови и социално-политически проучвания Алфа Рисърч в периода 8-15 април 2016.