Цената на разпадането на еврозоната

 Напоследък политици и икономисти от цял свят все по-често споделят на глас опасенията си от възможен разпад на Еврозоната и, евентуалното изчезване на еврото като най-сериозното последствие от подобен развой.

 Европейският съюз, най-вече в лицето на лидерите на Германия и Франция и международните финансови структура обещават да положат всички възможни усилия за съхраняването на Еврозоната. В същото време се усеща всеобща липса на увереност, че богатите страни, които до този момент оказваха финансова поддръжка на относително не толкова големи икономики като Гърция, Португалия и Ирландия ще бъдат в състояние да помогнат и на Италия. А това прави опасността от разпад на еврозоната реална. И то не по начина, прогнозиран досега – закъсалите страни да я напуснат, а по точно обратните причини – да си тръгнат най-богатите с ясната равносметка, че повече не могат да подкрепят бедните си съседи.

Има признаци, че страните от т.нар. „ядро” на Еврозоната разглеждат такъв вариант, казва експертът от Лондонската школа по икономика Питър Буун. Като най-очевиден сред тях той посочва обсъждането на плана за създаване на фискален съюз и емитиране на общи държавни облигации от членовете му, като най-вероятните сред тях са Германия, Франция, Холандия, Финландия – т.е. страните, които не влизат в т.нар. периферия. Тя, както добре знаем, обхваща слабите икономики в Еврозоната, които в голямата си част са страни от Южна Европа.

 Един евентуален разпад на Еврозоната обаче би довел до тежки икономически последици не само за всички нейни членки, а и за държавите по цял свят, които поддържат банкови или търговски отношения с нея. Най-високата цена в този случай ще платят най-закъсалите в момента страни в Еврозоната – тези, чиито прекалено високи дългове провокираха кризата.

По оценка на банка UBS, за тези икономики цената на излизането от общия валутен съюз ще е между 9500 и 11500 евро на човек в първата година от напускането, или 40-50% от БВП.

Тези страни ще бъдат принудени да се върнат към собствените си валути и да започнат да печатат пари, за да обслужват дълговете си, да плащат заплати и помощи. Но техните нови валути ще се обезценят спрямо еврото, което означава, че тези страни ще се завъртят в инфлационна спирала. От друга страна, излизането им от валутния съюз ще направи стоките им по-конкурентоспособни, ще оживи търговията, производството и в крайна сметка ще стимулира икономическото възстановяване.

Панос Цаклоглу, политически икономист в Университета по бизнес и икономика в Атина отбелязва, че в началото, стандартът на живот в тези държави ще се понижи драматично. Ако се съди по опита на други страни, напуснали монетарни съюзи, в първите две-три години след това икономическата обстановка в тях радикално се влошава. Така например се случи с Аржентина, когато тя отвърза валутата си от долара през 2002 г., припомня той. Последва чувствителен спад в стандарта на живот, но след това възстановяването тръгна много по-бързо, отколкото би могло да се случи ако Гърция остане в Еврозоната и приеме задаващите се жестоки икономически мерки, смята Цаклоглу.

Но не само бедните страни ще патят от евентуален крах на валутния съюз. Богатите също ще понесат тежки последствия, дори и да се обединят и да създадат нова обща валута. Правителствата им ще бъдат обременени от значителни дългове, които ще се появят и натрупат заради необходимостта да се поддържат банките-кредиторки на слабите европейски икономики.

По оценка на UBS, за държава като Германия цената на напускането на Еврозоната ще е между 6-8 хил. евро на човек в първата година, или 20-25% БВП.

И накрая, но не на последно място, разпадането на Еврозоната почти сто процента ще провокира нова вълна на глобален икономически спад. Освен това, ще нанесе и съкрушителен удар по идеята за единна Европа – една от най-важните концепции в глобален план след Втората световна война. Залогът е твърде висок и затова Европейският съюз наистина ще направи всичко възможно да опази еврото и еврозоната.

 По материали от чуждия печат