България ще увеличи разходите си за отбрана до 3,5% от БВП до 2032 година

България ще увеличи разходите си за отбрана до 3,5% от БВП до 2032 година

България ще увеличи разходите си за отбрана до 3,5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) до 2032 г. Това заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов на форум в София, посветен на възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между България и Германия в сферата на отбраната и на актуалните тенденции в отбранителната индустрия, съобщи БНР.

За да гарантираме успеха на нашите инвестиционни проекти в областта на отбраната, разходите ни за отбрана достигнаха целта от 2 % от БВП през 2024 г. Това вече е недостатъчно и решихме да увеличим разходите си за отбрана поне до 2,5-3%, а до 2032 г. да достигнем 3,5% от БВП като минимално ниво, за да успеем в усилията си за модернизация, каза Запрянов.

"Русия е най-сериозната и пряка заплаха за евроатлантическата сигурност, трябва да сме готови да се справим с дълготрайна нестабилност. Това важи с особена сила за регионалната ни сигурност в Черно море и в Югоизточна Европа. За да посрещнем днешните и утрешните рискове и заплахи, сега сме съсредоточени върху укрепването на националната ни отбрана в рамките на колективния план на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС", обясни министърът.

За изграждане и подобряване на отбранителните ни способности Министерството на отбраната търси активно сътрудничество с отбранителната ни индустрия и е готово да я подкрепи, каза още Атанас Запрянов.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова вчера за значително увеличаване на разходите за отбрана предвид геополитическата конфронтация с Русия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява партньорите от алианса да харчат 5% от БВП за отбрана. Наскоро Рюте предложи компромисна формула за увеличаване на свързаните с отбраната разходи до 3,5% от БВП и изразходването на 1,5% от БВП за инфраструктура. 

България ще се стреми да използва механизмите на ЕС за разкриване на по-голяма фискална свобода по отношение на разходите за отбрана, като същевременно се придържа към консервативна финансова политика, предвид очакваното присъединяване към еврозоната, заяви в понеделник Атанас Запрянов, който взе участие в срещата на държавните и правителствени ръководители във формат Б-9 (Букурещ-9), във Вилнюс, Литва.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Тръмп забрани на граждани на 12 държави да влизат в САЩ
Румънските пощи инсталират терминали за криптовалута
ЕК и ЕЦБ: България е готова за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина
Акционерите на Warner Bros. гласуваха против изплащане на 52 млн. долара на изпълнителния директор
Първи политически реакции от България и Европа след зелената светлина за еврозоната
Времето: Слънчево и горещо, в следобедните часове на места ще превали
На днешната дата, 5 юни. Световeн ден на околната среда
Премиерът: В режим на плавно въвеждане на еврото сме, трябва да има спокойствие и предвидимост