БФБ може да отбележи ръст заради победата на Дара на „Евровизия“

България спечели „Евровизия“ за първи път. По време на церемония във Виена снощи българската изпълнителка Дара триумфира с песента Bangaranga, заемайки първото място с най-голяма преднина в 70-годишната история на песенния конкурс. България празнува, а академични прогнози сочат, че Софийската фондова борса ще се присъедини към празненствата при откриването на сесията си в понеделник. Това съобщи днес на официалната си страница онлайн платформа „БлуСкай Тинкинг“ (BlueSky Thinking), синтезираща проучвания и анализи на бизнес училища и университети по целия свят.

Според проучване на Менахем Абуди, Евгений Мугерман и Ефрат Шуст от университета Бар-Илан в Тел Авив, публикувано в „Журнал за банково дело и финанси“ (Journal of Banking & Finance) през 2022 г., фондовият пазар в страната победителка на „Евровизия“ бележи растеж от около 0,35 на сто в първата си търговска сесия след конкурса, пише БТА. Изследователите са проучили развитието на борсите в страните, чиито изпълнители са отличени с престижната награда, непосредствено след победата им.

Тенденцията обаче не се проявява като еквивалентно негативно въздействие - пазарите в страните, чиито изпълнители не са успели да спечелят „Евровизия“, не са регистрирали спадове.

Положителният ефект за страните, успели да заемат първото място на международния конкурс, избледнява сравнително бързо, като до няколко дни борсовите индекси се връщат към стандартните си нива, сочи проучването.

Изследователите от университета Бар-Илан не са открили доказателства, че покачването на борсовите индекси отразява рационални очаквания за бъдещи приходи от домакинството на „Евровизия“ за страната победител, тъй като местните индекси в сектора на развлеченията не са отчели изменения.

Националната гордост, накратко, струва около една трета от процента. Инвеститорите също са хора и когато страната им спечели, те купуват, изтъкват от „БлуСкай Тинкинг“, цитирайки заключенията от проучването. 

Това е най-малкият измерим икономически ефект от победата в „Евровизия“. Но влиянието на най-големия песенен конкурс в света се простира далеч отвъд него, отбелязват от портала.

Гласуването на „Евровизия” като икономически показател

В научна статия от 2020 г. Антониос Сиганос и Айзък Табнър от Университета в Стърлинг не разглеждат самия конкурс „Евровизия“, а това, което гласуването в него ни разкрива за страните. Тяхното проучване, озаглавено „Отразяване на ролята на обществената близост в трансграничните сливания чрез примера на „Евровизия“, публикувано в „Журнал за международни бизнес изследвания“ (Journal of International Business Studies), днес широко се цитира в международните бизнес изследвания, отбелязват от „БлуСкай Тинкинг“.

Устойчивите модели на „блоково“ гласуване в „Евровизия“, от които феновете се оплакват всяка година, като например Гърция, която подкрепя Кипър, скандинавските страни, които дават най-много точки една на друга, или източноевропейските съседи, които се подкрепят взаимно, се оказват измерим сигнал за това, което икономистите определят като „социална близост“ - чувството, че хората от две страни се чувстват културно близки.

Двамата учени от Университета в Стърлинг са създали база данни за пристрастността при гласуването в „Евровизия“ по страни, като са я сравнили с трансграничните сливания и придобивания на компании през последните две десетилетия. 

Данните сочат за статистически значима корелация - отчита се значително по-голяма вероятност за придобивания между фирми от подкрепящи се взаимно страни при гласуването на „Евровизия“.

От Waterloo до Стокхолм

Когато АББА спечели „Евровизия“ в Брайтън през 1974 г. с песента Waterloo, четиримата членове на групата бяха малко известни в родината си Швеция и почти напълно непознати в чужбина. 

В рамките на 5 години те се превърнаха в един от най-популярните и слушани групи в света. През 70-те години на миналия век АББА се превърнаха във втория по големина източник на експортни приходи за Швеция, изпреварен единствено от автомобилите „Волво“ (Volvo).

Макар да липсват официални данни, на база на които да се прави пряко сравнение, продажбите на албуми, авторските права, приходите от турнета и мерчандайз в пика на славата на АББА се смята, че са носели стотици милиони долари на година, в страна, чийто общ износ на стоки в края на 70-те години е в размер на десетки милиарди долари.

Това, което АББА постигна, освен собствения си търговски успех, беше да постави началото на цяла индустрия в Швеция. Групата реинвестира печалбите си в звукозаписно студио в Стокхолм, което се превърна в неизменна част от европейската музикална сцена. 

Този успех превърна шведската столица, където беше основана стрийминг платформа „Спотифай“ (Spotify) през 2006 г., в третия по големина център за износ на музика в света през 90-те години, след САЩ и Обединеното кралство, позиция, която скандинавската страна запазва и днес.

Тази история все още не може да подскаже в какво ще се превърне победата на Дара на „Евровизия“. Победата на АББА в Брайтън през 1974 г. беше неразличима от която и да е друга в конкурса.

Някои победители в „Евровизия“ си тръгват толкова тихо, колкото и са дошли. Малък брой победители в надпреварата променят музикалната индустрия в страната си, посоката на собствената си кариера и икономическата география на европейската поп сцена, подчертават от „БлуСкай Тинкинг“.