Добрев: Проектобюджетът има и плюсове, и минуси, и разкрива има ли дупка от 18 млрд. лв.

Бюджетът, който представихме, е цифрово изражение на политиките, които бяха приети от Народното събрание и правителствата в последните четири години. Това заяви в ефира на Нова телевизия председателят на бюджетната комисия Делян Добрев от ГЕРБ-СДС.

„Разликата между сегашната план-сметка и последният бюджет на ГЕРБ е, че има значително завишение в социалните разходи и парите за заплати в държавния сектор. Само в тези две пера ръстът е 5,5% от БВП. Оттам идват дупката и предизвикателствата”, поясни той.

Според него проектобюджетът на ГЕРБ има и плюсове, и минуси.

„Доброто е, че все пак бюджетният дефицит е свит до 3%. Разходите, като изключим увеличените европейски средства, са в рамките на 40%. И затова не разбирам колегите, които казваха, че ще подкрепят бюджета при тези параметри. Вчера изведнъж видяхме едни истерии - защо няма увеличение на това, защо няма увеличение на другото. Ами няма, защото не стигат парите. И този бюджет най-накрая дава отговор на въпроса има ли 18 милиарда лева дупка, или няма. Черно на бяло е записано: минус 7,5 млрд. лв. Отделно има завишени приходи с 10 млрд. лева. Тоест, като ги прибавите, стават 18 млрд. лв.”, допълни Добрев.

Той направи коментар и относно новия бойкот на хранителните магазини. „Част от регулаторите са с изтекъл мандат отпреди 4-5 години. Защо не се отвориха процедурните правила?”, попита депутатът от ГЕРБ-СДС.

По думите му, таван на цените би довел само до увеличението им. „Ако кашкавалът, например, струва 30 лв., но го продавате за 10 лв., ще стане така, че той няма да може да се произвежда и просто ще изчезне от магазините. За сметка на това ще го има на черния пазар. Но там няма да струва 30, а 40 лева”, обясни още председателят на бюджетната комисия.

Според него работещото решение е да има по-голяма конкуренция и възможност да се премахнат пречките пред производителите. Тоест, да продават на крайни клиенти своята продукция, с по-къса верига на доставките.

Относно еврозоната той коментира, че ако България получи дата за влизане от 1 януари 2026 г., това ще е на 90% благодарение на ЕНП.