ИПИ: Контролът върху хоспитализациите у нас липсва или е ограничен

Контролът върху количествата хоспитализации у нас липсва или е ограничен. Това отчита Институтът за пазарна икономика в свой анализ.

Според изследването, хоспитализациите в България надвишават многократно тези в страни от Европейския съюз при по-голяма част от най-често срещаните диагнози, като например сърдечна недостатъчност. Проблемът беше обсъден по време на дискусия на тема “Контролът върху разходите в болничната помощ: механизми и практически граници“, предава БТА. 

Често се обсъжда какво трябва да се случва в системата, но без яснота какво се има предвид под контрол, заяви д-р Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ. Важно е да знаем по какъв начин разходите в болничната помощ може да бъдат контролирани, коментира тя.

Георгиева цитира данни, според които болниците у нас наброяват 341, а хоспитализациите са 2,6 млн. за година. 

ИПИ отбелязва, че контролът по изпълнение на договорите със Здравната каса за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на Касата или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от районната здравноосигурителна каса. Данните показват, че злоупотребите или не са основният проблем на здравеопазването в България, или че те трудно се хващат, наказват и глобяват, се казва още в анализа.  

В България по почти всички диагнози броят хоспитализирани пациенти е по-голям от този в останалите европейски държави – при осем от изследваните 15 най-често използвани диагнози страната ни е лидер по хоспитализации. 

След преглед на международния опит от ИПИ препоръчват въвеждане на бюджетни ограничения по отделни лечебни заведения, публична отчетност на показатели за здравни резултати за всяка болница, както и откази от сключване на договори при доказани и повтарящи се нарушения. За подобряване на контрола върху разходите според института усилията трябва да се насочат и към сериозна консолидация на мрежата на публичните болници. Сред препоръките е и максимално автоматизиране на процеса между установяване на нарушения и налагане на санкции при повторни нарушения. 

В анализа си ИПИ засяга и темата за становищата на Конституционния съд (КС) по отношение на правата на гражданите и лимитите върху дейността на болниците. КС не определя здравната политика, но поставя конституционни граници на свободата на законодателя за контрола върху разходите, каза Екатерина Баксанова, ст. правен експерт в ИПИ.