Климатичните промени вече не са само прогноза. Последиците удрят и икономиката ни
Климатичните промени в България вече не са само прогноза. Последиците се усещат чрез по-чести горещи вълни, продължителни засушавания, внезапни наводнения, намаляване на селскостопанските добиви в региони като Добруджа, а ефектът на „градския топлинен остров“ допълнително повишава нощните температури в големите градове.
Това показва докладът „Оценка на уязвимостите и въздействията от изменението на климата в България: съвместна национална оценка“, който обединява метеорологични данни, събирани през последните 30 години, като по документа са работили 13 автора от различни български институции.
Като категорично установен факт от натрупаните изследвания се очертава трайното затопляне на средногодишната температура в България с около 0,8°C за периода 1991–2020 г. спрямо базовия период 1961–1990 г., както и нарастващата честота на екстремно горещи години (2007 г., 2012 г., 2021 г., 2023 г., 2025 г.).
Данните категорично потвърждават т.нар. „ефект на зимното зареждане" - статистически доказана връзка между по-слабата снежна покривка през зимата и по-ниската почвена влажност през следващото лято, което директно намалява буферния капацитет на почвата преди пиковите летни горещини.
Установена е сезонна асиметрия при бъдещите валежни сценарии - намаление през лятото, съпроводено от концентрация и усилване на валежите през есента (пик октомври–ноември), което създава комбинацията от условия, пораждаща внезапни наводнения, чиято реалност вече не е хипотетична: наводненията в Карловско (2022), Царево (2023 и 2025) и Елените (2025) са конкретно, емпирично потвърждение на моделните прогнози.
Градовете допълнително усилват тези рискове чрез „ефекта на топлинния остров“ и запечатаните повърхности, които едновременно повишават топлинния стрес и намаляват капацитета за поглъщане на дъждовна вода.
Симулационният модел прогнозира увеличаване на периодите на засушаване, като се очаква броят на дните със суша след 2037 г. да се увеличи от 50-60 на 70-80 и повече. Според този модел настоящите сортове зимна пшеница ще запазят своя потенциален добив, но реалните добиви ще бъдат силно засегнати от продължителността на без валежните периоди. Сушата ще бъде по-продължителна след 2037 г. в Южна България, а регионите, които ще са най-силно засегнати са Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе.
Изследването показва още, че жените в София са по-уязвими на температурни колебания от мъжете. Общо 14.4% от смъртните случаи при жените са свързани с температурата, спрямо 9.8% при мъжете.
Очаква се броят на дните с горещи вълни в България да нарасне от средно 8 дни в момента до 14–18 дни годишно до 2050 г. При сценарий на екстремни горещини (температури над 34°C) прогнозираната смъртност в страната може да достигне до 2867 случая в най-горещите години.
Най-важните акценти от доклада за изменението на климата у нас за последните 30 години разказа специално за „Мениджър News“ един от авторите му - доц. д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет, зам-директор на научно-приложна лаборатория Net-Zero Lab и директор на Академията за морски възобновяеми енергийни източници (MREA).
Въпрос: Доцент Трифонова, какво показва докладът „Оценка на уязвимостите и въздействията от изменението на климата в България: съвместна национална оценка“?
Отговор: Докладът представлява първата по рода си национална оценка и се базира изцяло на данни от България като по него са работили 13 автора от различни институции и към БАН, към Софийския университет, към Техническия университет. Той обхваща както физически ефекти какви са всъщност въздействията на климата въз основа на метеорологични данни, събирани през последните 30 години.
В доклада има и специален раздел "Добруджа", защото това е много уязвима зона. Горещините там намаляват реколтата от пшеница със 70% и това е изключително фрапантно, все пак става въпрос за "Житницата на България". Това е изключително фрапантно от гледна точка на това как се планира земеделието в страната, какви политики трябва да се вземат под внимание и как фермерите трябва да се стимулират да използват по-устойчиви практики в земеделието. Има и глава, която е посветена на въздействието върху здравето на хората, и такава, свързана с екстремни събития и съответно една част, която показва икономическите индикатори пред бизнеса и застрахователите.
Въпрос: А какви са икономическите последствия от тази климатична промяна през последните 30 години?
Отговор: За последните 30 години от 1990 година досега увеличението на температурата в България е почти 1,08 градуса в сравнение с предходния 30-годишен период. Това води до екстремни събития, екстремни горещини, увеличаване на дните, в които и през деня, и през нощта температурата е изключително висока - от между 10-20 дни се планира до края на изследвания период да се покачат на 50-60 дни на годишна база. И това съответно води до икономически щети.
Само за последната 2025 година, която е една от екстремно топлите години, като такива са още 2021 г. и 2023 г., за борба с щетите, които са причинени от това затопляне, ние ги оценяваме на 1 млрд. евро, а това е около 1% от БВП на страната, и това е без да се включват допълнителни ефекти. Оценките ни показват, че тези щети могат да бъдат оценени на годишна база между 1 и 3,5% от БВП. От друга страна, каква е нашата защита? Застрахователното покритие „Защити за бизнеса“ е едва под 50%, а за домакинствата е едва 8%. Става и много трудно застрахователите да се убедят.
Въпрос: Казвате застраховане, но то не може да ни спаси от природни бедствия, тъй като действа постфактум.
Отговор: Застраховането е реактивна мярка. Разбира се, имаме и оценка на това какво би ни струвало и струва ли си въобще да се инвестира в мерки за адаптация, което означава да действаме проактивно. Според случая можем да имаме до 700 пъти възвръщаемост на инвестициите в адаптация.
Например, едно малко и средно предприятие, инвестирайки сега 200 000 евро в мерки, които да помогнат за адаптация и да подобрят условията на труд и да ги защитят от рязко спиране на електричиската енергия при евентуален срив, когато температурите са много високи в летните месеци, а има голямо ползване на електроенергия за нуждите на охладителни системи и климатици. Това е реален сценарий при такива събития и, ако нещо подобно може да се случва три пъти в годината, само за две години те вече ще са изплатили мерките, които са взели.
Въпрос: Споменахте взимане на мерки от компании. Например, компания, която климатизира помещенията си, но тези климатици не влияят ли и на външната температура?
Отговор: Точно това се случва. Имаме каскаден ефект, защото това всъщност въздейства допълнително на въглеродния отпечатък и имитира допълнително емисии и се движим в едни затворен кръг.
Въпрос: А как трябва да реагират работодателите?
Отговор: Специално данните от доклада за здравето и как въздейства на екстремните температури, те обикновено оказват въздействие върху хора със сърдечни заболявания. Рискът при покачване само с 1 градус при средни температури, които варират между 24,5 и 25 градуса, това увеличава процента на хоспитализация на хората, които страдат от сърдечно-съдови заболявания най-малко с 3%, а рискът от инсулт е почти двоен - 6%.
Ние сме разглеждали брой смъртни случаи в резултат на много високи температури, както и в дни, в които няма разлика или е много малка разликата между дневната и нощната температура. България през 2024 г. е била на второ място по смъртни случаи в Европа, които са пряко свързани с този климатичен риск. Това са малко над 3400 случая. Това са много плашещи данни и следва да ги вземем на сериозно. Отделно можем да говорим за това как влияе въглищната енергетика върху здравето на хората, локално замърсяване и т.н.
Въпрос: А какви са прогнозите в доклада, как ще се отразят климатичните промени върху България?
Отговор: Всичко, което като наблюдение в доклада е било анализирано, се очаква само да се засили във времето. Като например, зони като Сандански са изключително уязвими като територия. Пак казвам за селското стопанство, земеделието ни, те вече страдат изключително много. Много са плашещи данните за Добруджа и за реколтата там, което също е един каскаден ефект, защото когато реколтата не е достатъчна, това провокира земеделските производители да използват много повече торове и вещества, чието ползване излъчва да кажем метан, въглероден диоксид и други. Така че само по себе си не трябва само да мислим как да намалим въздействието, а и да мислим проактивно как да се справим в кризисни ситуации.
Въпрос: Това, което се посочва в доклада е наистина важно, но такива доклади рядко отиват в общината или министерствата. Така ли е?
Отговор: Не вярвам в общините някой да тръгне да търси такъв тип материали и информация. Особено за малките общини те наистина нямат този капацитет и тази тема да я прегърнат и да започнат да работят проактивно, но мисля, че в доклада сме казали кои са мерките, които трябва да се вземат на национално ниво. До голяма степен проблемите, свързани с прилагането на климатични политики в България, са особено управленски.
От една страна нямаме индикатори, с които да мерим напредъка, а от друга страна нямаме междуведомствена координация между самите министерства. Всяко от тях си работи изолирано, макар че това според интеграционния принцип на ЕС да бъде политика, която да бъде интегрирана във всяко ведомство, но те не се координират по тази тема.
От друга страна, общините нямат капацитет да се справят и да работят по тема адаптация. По отношение на водната криза виждаме, че освен че губим страшно много вода, почти 60% от водата се загубва някъде по пътя, имаме и много малка отчетност за това къде това се случва и в какви количества, което е жалко пред риска да страдаме от воден стрес, а вече много общини виждаме, че страдат от това. Темата е политически непопулярна, обществото не е информирано и ангажирано с нея, което води до това държавата ни да бъде на 50-о място от класация от 64 държави по така наречения Climate Change Performance Index – CCPI, показващ как се справяме с проблемите, свързани с управлението на климата.

На снимката: доц. д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет, зам-директор на научно-приложна лаборатория Net-Zero Lab и директор на Академията за морски възобновяеми енергийни източници (MREA). Снимка: Анелия Тодорова
* * *
Докладът „Оценка на уязвимостите и въздействията от изменението на климата в България: съвместна национална оценка“ е изготвен съвместно от Националения институт по метеорология и хидрология, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Стопанския факултет и Геолого-географски факултет към Софийския университет, Националния център по обществено здраве и анализи, Техническия университет - София, Института за геопространствени изследвания и технологии към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Изследването е проведено с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация (ECF). Проектът е инициатива на Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет, който координира изследователската мрежа.
Авторски екип:
- проф. д-р Нина Николова - Геолого-географски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- проф. д-р Павел Зехтинджиев - Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Българска академия на науките
- (БАН)
- проф. д-р инж. Росица Величкова - Енергомашиностроителен факултет, Технически университет – София
- проф. д-р Стелиян Димитров - Геолого-географски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- доц. д-р Веска Георгиева - Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ)
- доц. д-р Лилия Бочева - Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ)
- доц. д-р Марина Стефанова - Стопански факултет, Софийски университет „Свети Климент Охридски“
- доц. д-р Мария Трифонова - Научно-изследователско звено Net-Zero Lab, Стопански факултет, Софийски университет „Свети Климент Охридски“
- гл. ас. д-р Зорница Спасова - Национален център по обществено здраве и анализи
- гл. ас. д-р Румяна Георгиева - катедра „Растениевъдство“, Аграрен университет Пловдив
- докторант Любимка Георгиева - Научно-изследователско звено Net-Zero Lab, Стопански факултет, Софийски университет „Свети Климент Охридски“
- докторант Николай Йорданов - Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН
- Ремина Алексиева - Научно-изследователско звено Net-Zero Lab, Стопански факултет, Софийски университет „Свети Климент Охридски“
Автор на статията: Анелия Тодорова
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.