Доц. д-р Лилия Бочева: Ще трябва да адаптираме живота си към промените в климата

Ще трябва да адаптираме живота си към промените в настоящия климат. Това заяви в интервю за „Мениджър News“ доц. д-р Лилия Бочева, директор на департамент „Метеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология.

По думите й, най-големите климатични рискове за България и региона са продължителните засушавания, условията за образуване на все по-мощни бури, както и градушките през зимните месеци.

Тя посочи, че все повече намаляват валежите от сняг в планините, и че трябва да се обръща внимание на това как се ползват водите, а водоемите, които са създадени за това да ни осигуряват вода целогодишно, да се поддържат в добро състояние. Акценти в разговора бяха още засушаването на река Дунав и тенденцията на нарастване на температурите в целия свят.

- Доц. Бочева, по-високи температури на морската вода в Европа, пресъхващи реки и огромни пожари в редица страни мъчат населението на Стария континент това лято. Ставаме ли свидетели на промяна в климата на Европа? 

- През последните години от края на миналия век и началото на този век се наблюдава една тенденция на нарастване на температурите в целия свят и по-специално в Европа. Дори е установено, че средните температури в Европа растат по-бързо отколкото в други региони, тоест Европа е най-бързо затоплящият се континент спрямо всички останали. 

Регионът, в който сме ние - Югоизточна Европа, в рамките на Европа е един от бързо затоплящите се. Така че, да, говорим за затопляне на климата като цяло, което не означава непременно, че всяка следваща година е по-топла от предишната. В никакъв случай. Ние говорим за дългопериодична тенденция, за нещо, което се случва в продължение на десетилетия – от може би средата на 80-те години на 20 век досега тенденцията е такава на затопляне.  

Относно България най-горещата година или годината с най-високи средни температури средно за страната и въобще в повечето райони на страната, беше 2024 година. След нея се нарежда 2023 година. 2025 година беше значително по-хладна спрямо 2024 г. А десетте най-топли години по измервания са в този век, в който в момента живеем. 

- В кой български град това лято са измерени най-високите температури, и тези стойности нормални ли са или става въпрос за температурни аномалии? 

- Най-високата температура до момента (интервюто е взето на 21 август, бел. авт.) е от 20 юли в района на село Първомай, Петричко, където са измерени 39,3 градуса по Целзий, което е добре за района, тъй като миналата и по-миналата година там измервахме температури от над 40 градуса в период на 6 до 9 поредни дни с такива температури. 

Още повече, че в последната декада на юли 2025 г. имаше два дни, в които в над 60% от метеорологичните станции в България бяха измерени температури над 40 градуса. Това говори за много топъл период.

Тази година сме пощадени и нямаме такива температури към момента. Може би сега от началото на август наблюдаваме стремящи се към тези стойности жеги, но все още не е мината границата от 40 градуса никъде. 

- Затоплянето на морската вода в Европа ще стане ли причина за внезапни обилни валежи в средиземноморските страни? 

- Събитията, които наблюдаваме, са по-скоро следствие на блокирани обстановки с развитие на мощна облачност, която води до изваляване на голямо количество дъжд на дадено място. Това са типични обстановки за лятното време. Подобни събития с такива валежи е имало и назад във времето. Например, в България рекордът за 24-часов валеж още не е минат. Той е поставен пред 1952 година в района на Варна. 

- Липсата на достатъчно вода в реките и езерата на континента на по-слабите валежи на сняг през зимата ли се дължат, или летните периоди вече са по-горещи? 

- Дължи се и на двете, но няма година с година, които да са еднакви. Не можем да кажем, че това е тенденция към случване. Защото тази зима, например, в Европа имаше повече сняг. И при нас беше така - в планините се задържа снегът, защото беше по-валежно, имаше ниски температури, което не пречи в момента при три последователни летни месеци с нулеви или под нормални валежи, защото на практика от пролетта тръгна жегата в Западна Европа, естествено се създават прекрасни условия за изсушаване на подложната повърхност, пресъхване на малки водоеми и последиците, които наблюдаваме в момента.

Трябва да се има предвид, че все пак големите реки, които се ползват, както е при река Дунав, пресъхването му не се дължи само и единствено на метеорологични или атмосферни фактори, а и на водовземанията от реката. Не е само напояването, има различни хидросъоръжения за производство на електроенергия, отбиване на реката и т.н. Видяхте, че всички страни взеха съответно някакви мерки в тази посока.

Но е факт, че в Западна и Централна Европа месеците, в които в умерено-континентален климат се очаква максимум на валежите, тоест месеците май и юни, юни беше изключително сух месец. Това, което се случва, е необичайно. При нас се случва обратното - тази година имаме повече валежи отколкото през 2025 г. Миналото лято беше едно от най-сухите за сметка на това, но пак не беше най-горещото. 

- Виждаме какво се случва с река Дунав. Валежи в района на Дунавската равнина ще помогнат ли в нашия район на реката малко да се повдигне речното ниво? 

- С нашите реки или с валежите при нас ние не можем да вдигнем нивото на река Дунав, защото това трябва да се случи по цялото поречие, да има нормални условия, а при такъв продължителен сух период има друга опасност – на реката й трябва по-дълго време, за да може да отговори на последващите валежи. Валежите може да станат нормални, но реката реагира по-късно, подземните води реагират още по-късно и им трябва още толкова време, за да може да се подхранят и да се върнат към нормалните си състояния. Това е дълъг процес. 

- Преди години пушекът от огромен пожар в Австралия направи пълна обиколка на Земята. Сега димът от пожар в Сърбия беше усетен в София. Каква е вашата прогноза, ще зачестяват ли пожарите в световен мащаб? 

- Пожарите в световен мащаб и при нас в по-голямата си част не са от естествен произход. Те или са от човешка грешка, или са предизвикани умишлено от човека. Дори статистиката на Националната служба по пожарна безопасност и защита на населението показва, че на практика много малка част са тези пожари, които са възникнали вследствие на горещините, горещото време или мълния. Това са много малко проценти.

Да, когато е сухо и имаме продължителен безвалежен период, подложната повърхност е по-благоприятна за бързото разпространение на пожари и има нещо особено – самият пожар създава особен микроклимат, който помага за по-бързото му разгаряне. Разбира се, приземният вятър, ако го има, още повече помага. И още вътре в самия пожар бързо се сменя посоката и скоростта на завихрянията в пламъците. 

Що се отнася до усещането или регистрацията на пожар, който се е случил на друг континент, на една от научните конференции при нас, гледах постер на колега, който представи улавянето на частици от пожара в Канада при нас. Те се улавят само като частици. Хората не са го видели, не са го усетили, но анализът на атмосферната проба показва, че той е пренесен с атмосферната циркулация. При западно-източен пренос, както е в Северното полукълбо нормално е стигнало до нас. Пожарът е бил достатъчно мощен и голям, така че да изхвърли частици достатъчно високо в атмосферата и съответно да стигне и при нас. По същия начин става и при изригването на вулканите. 

- Можем ли да предотвратим промените в настоящия климат или ще трябва да адаптираме живота си към тях? 

- По-скоро ще трябва да адаптираме живота си към тях, защото виждаме, че нормалното е това, което е в момента – намаляване на снега в планините като валеж. Това, което показват нашите изследвания за България, е че ако не можем да говорим за промяна в повечето райони в страната на количеството валежи, които годишно падат, то в планините определено можем да говорим за редукция на валежите в най-високите им части. Факт е, че част от валежите в зимните сезони заради по-топлото време падат във вид не на сняг, а на дъжд, водата веднага минава надолу в почвата и се изтича, не се задържа снежна покривка и нямаме това снеготопене, което очакваме. Имахме няколко поредни години с много малко сняг в планините. 

Тази година имахме повече сняг и беше по-различно. Имахме нормално пролетно пълноводие, за съжаление на някои места съчетано с валежите станаха наводнения. Има го и другият момент - в България повечето реки са регулирани по някакъв начин, имат хидросъоръжения за производство на енергия, изкуствени водоеми. Не може да се каже, че имаме много такива реки, които са както природата ги е създала.

Мисля, че действително трябва да се обръща внимание на това как се ползват водите, и тези водоеми, които са създадени за това да ни осигуряват вода целогодишно, да се поддържат в добър вид и добро техническо състояние. 

- Какви са най-големите климатични рискове за България и региона въобще? 

- Това, което отчитаме като най-често случващо се, е едновременно продължителни засушавания, които оказват очевидно най-бързо въздействие върху селското стопанство, отделно и върху водоснабдяването. Но не мога да кажа, че сушата е основната причина за нарушеното водоснабдяване, а по-скоро лошата преносна система и съответно водопроводът. Не може във водопровода да влиза вода, която на 80% да е загуба. 

Едновременно със сушата са налице и условия за все по-мощни бури - конвективни бури, които пак са характерни основно за лятното полугодие за по-голямата част от територията на страната, но все по-често имаме развитие на конвективна облачност и съответно гръмотевични бури и придружаващите ги явления и през студените месеци. 

Това, което е характерно за конвективните облаци е, че при по-топъл въздух, той се изкачва нагоре и става мощен вертикален облак, който на колкото по-високо ниво в атмосферата се издигне, толкова по-мощна е бурята, която се развива. Образуването на градови зърна става над определена граница в този облак. В последните години имаме все по-често, те са единични случаи разбира се, такива регистрирани облаци и градушка и през зимните месеци. 

Градушката в София през 2014 година, например, която мина през централните части на града, продължи около 22 минути, а в района на бул. „Цариградско шосе“ беше доста силна – на нашия Институт по метеорология и хидрология бяха счупени всички прозорци със западно изложение. След тази градушка колеги измериха градови зърна с неправилна форма с до 10 см големина на зърната, при положение че обикновено е с големина до лешник или под 2 см. 

Автор: Анелия Тодорова