КНСБ: 61,82 евро струва малката потребителска кошница през юни у нас

61,82 евро е струвала през юни малката потребителска кошница, която съдържа общо 21 продукта. На месечна база спрямо месец май нарастването е с 0,5%, спрямо декември 2025 г. е 6,5%, а годишният ръст е с близо 9%. Това показват данните на КНСБ, които от година наблюдават динамиката на цените в 600 търговски обекта в 81 общини във връзка с въвеждането на еврото.

През юни 2026 г. се наблюдава задържане на ценовите равнища на стоките от малката потребителска кошница, отчитат от синдиката. При цената на плодовете и зеленчуците продължава да се наблюдава нарастване на продуктите, които са извън сезона и съответно намаляване на тези, които са в сезона. Рекордьор по поскъпване са лимоните с 10,5%, докато при доматите поевтиняването е с 10,6% Ръст има и при свинското месо с 3,4%, кренвиршите - с 1,5% и цяло пиле с 1,3%. Забелязва се и нарастване на цената на киселото мляко с 1%. 

Задържане на цените има при сиренето, прясното мляко и яйцата. 

Около 30% от доходите си дава за храна едно средностатистическо домакинство, изчисляват от КНСБ. 

Необяснимо голямо е поскъпването на някои продукти през последната година, отчитат от синдиката.

"При краставиците ръстът е с 61%. 30% е увеличението при доматите, при цяло пиле с 16,3%, при хляба с 11,5%, като нарастването там е заради по-скъпия бензин, логистика и други фактори. Хляб "Добруджа" от 1 килограм за година е поскъпнал с 11,5% и сега струва 1,50 евро при 1,34 евро през юни 2025 г. Нарастване има и при цяло пиле - с 16,3% - съответно 4,77 евро струва сега при 4,10 евро миналата година по същото време. Кренвиршите също търпят ръст от 7,7% ръст на годишна база - от 6,44 евро преди година до 6,94 евро сега", обясни зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на КНСБ Виолета Иванова.

За 6-месечен период от януари до юни 2026 г. бензин А95 е поскъпнал с 22,4%, дизеловото моторно гориво - с 31,9%, газ пропан-бутан с 32%. На тази база билетът за автобусен междуселищен транспорт за 100 километра пробег поскъпва със 17,6%, отчитат от синдиката. 

От борсата до магазина някои от стоките в малката потребителска кошница поскъпват с над 60%. Това важи за картофите с 63,1%, белия боб с над 63,6%. Поскъпването при ябълките е със 79,7%, а при краставиците със 151,8%. При ориза увеличението е с 60,1%, при прясното мляко от 3% масленост ръстът е 64%. Данните изнесе президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

От синдиката сравняват цените на 21-те продукта в малката потребителска кошница в България с тези на други европейски държави от ЕС. У нас тя е в размер на 61,82 евро. Същите продукти в Испания могат да се закупят за 65,70 евро, във Франция - за 73,04 евро, в Нидерландия - за 69,21 евро, в Германия - за 65,32 евро. По-евтин излиза пазарът в Хърватия, съответно 54,14 евро, и в Румъния - 51,68 евро. 

Изчисленията показват, че човек с минимална заплата от 2343 евро в Германия може да си купи 35,9 пъти стоките от малката потребителска кошница. Подобно е положението в Нидерландия, където с минимална заплата от 2295 евро човек може да си закупи тези продукти 33 пъти. В Хърватия с МРЗ от 1050 евро потребител може да ги купи 19 пъти. А човек в България с минимална работна заплата от 620 евро може да сложи на трапезата си продуктите точно десет пъти. 

От КНСБ са категорични, че инициативата "Кошница с грижа" не може сама да компенсира силното завишените и непазарно обосновани надценки, които при някои храни достигат до 152%. 

"Трудно ми е да видя какво ще намерят нередно и неизрядно в пенсионната система. Струва си да се фокусира вниманието върху медицинската експертиза за ТЕЛК – дали там има нарушения и повлияване върху инвалидните пенсии и средствата, които се отпускат за лицата с увреждания, в това число личните асистенти", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров пред журналисти относно внесените от "Прогресивна България" проекти на решение за одит на състоянието на държавните финанси в няколко сфери, сред които и пенсионната.

Той подчерта, че синдикатите и работодателите са категорични, че тристълбовият пенсионен модел няма алтернатива. По думите му одит в пенсионната система не може да открие нещо, което вече не се знае. 

"Всички одити са полезни, особено когато има нова власт и иска да започне на чисто. В Агенция "Пътна инфраструктура" си струва да се направят по-сериозни одити. Всяка нова власт, особено такава, която има пълно мнозинство, има пълното основание да поиска публичните финанси да бъдат съвсем ясно проверени и оповестени в какво състояние са, и как политиките от тук нататък влияят и кой какъв принос има за едно или друго действие", посочи също Димитров. 

Автор: Анелия Тодорова