„Маркет ЛИНКС“: Над 8% разлика между първите две политически сили на парламентарните избори

Над 8% е разликата между първата и втората политическа сила на парламентарните избори. Възможно е съставянето на двупартиен кабинет. Това показват резултатите от националното проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“, проведено сред 1007 лица над 18 г. в страната в периода 27 април – 09 май по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета. 

Коалицията ГЕРБ-СДС е първа, ползвайки се с подкрепата на 26% от избирателите на парламентарния вот и с 26,4% за евроизборите.

Коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ е втора със 17,7% при изборите за народни представители и с 18,6% за евродепутати.

ДПС е трета сила – 13,2% подкрепа на парламентарните избори и 11,7% на евровота.

„Възраждане“ би получила 12,9% в изборите за НС и 11,1% в изборите за членове на Европейския парламент.

БСП е на пето място с 8,1% на парламентарните избори и 8,4% на европейските.

„Относително постоянна е картината на електоралните нагласи през последните месеци. Тенденциите и динамиката на електоралните нагласи не е твърде голяма. Виждаме разлика между вота за национален парламент и европарламент при тези партии, които са по-ангажирани в европейския път на България. Те предполагаемо ще успеят да мобилизират повече свои симпатизанти. При „Възраждане“ мобилизацията за евровота ще е по-ниска. Това се вижда като тенденция“, уточни социологът Добромир Живков от агенция „Маркет ЛИНКС“.

Според него ПП-ДБ не са успели да постигнат обявените си цели, влизайки в политиката и управлението, което е довело до спада в електоралната им подкрепа и разликата от 9% с ГЕРБ-СДС.

„Това голямо обещание за голямата промяна води до това. Когато не може да се достави това, което е обещано, има отлив. Второто нещо е „сглобката“. Тя се възприе като безпринципна от немалка част от симпатизантите. Това беше умело използвано от ГЕРБ. Целта им беше да отслабят вълната, която подкрепяше ПП-ДБ. Друга е спойката сред избирателите от ГЕРБ. През годините има много зависимости и мрежи, които работят през годините. Симпатизантите на ГЕРБ предпочитат статуквото. Има и избиратели, които изразяват автентична подкрепа за ценностите на ГЕРБ и за лидера Бойко Борисов“, посочи той.

„ГЕРБ остава на същото ниво. Няма нарастване. Има движения, които не променят в голяма степен картината. По-скоро „Продължаваме промяната“ губят. Губят от нерешилите за кого да гласуват, губят и от периферията – дали към „Солидарна България“, дали към „Сина България“, коментира Живков.

„При ДПС е трудно да се прецени доколко ще увеличат подкрепата си. Симпатизантите са им константни. Те увеличават тежестта си, защото се преразпределят другите гласове. Виждаме петпартиен парламент. За момента се вижда, че „Има такъв народ“ не мобилизира успешно, за да са част от следващия парламент“, каза социологът.

Според проучването под чертата на парламентарния вот остават „Има такъв народ“ с 3,2%. Партията на Слави Трифонов има 2,4% подкрепа за евровота.

Новосъздадената коалиция „Солидарна България“ на Мая Манолова и Ваня Григорова получава 1,8% за изборите за Народно събрание и 2,3% на евроизборите.

Коалицията „Синя България“ ще има 1,4% на парламентарните избори и 1,5% на европейските.

8,7% са посочили, че не са решили за кого ще гласуват на парламентарния вот, а 10,1% се колебаят за евровота.

Над 3% биха отбелязали „Не подкрепям никого“ и в двата вида избори.

„Солидарна България“ и „Сина България“ влязоха късно в предизбораната битка. Завиха се късно. И да се бяха заявили по-рано, политическата ситуация е изпълнена с напрежение и скандали“, коментира той.

Според Добромир Живков тези данни могат да се променят в хода на кампанията.

Разпределение на мандатите в Народното събрание

Коалицията ГЕРБ-СДС ще вкара повече депутати в 50-ото Народно събрание, показват данните. Тя ще има 80 депутати, спрямо 69 в 49-ото НС.

При ПП-ДБ има спад – от 64 народни представители до 55 в бъдещия парламент.

При ДПС се очаква ръст – от 36 на 41 мандати.

„Възраждане“ ще вкара двама депутати повече в 50-ия парламент – 39.

При БСП също ще има ръст – от 23-ма представители в 49-ото НС на 25-ма в 50-ото.

„Математиката е по-проста – 80 плюс 41 прави 121. ГЕРБ и ДПС могат да формират следващо управление. Имат потенциал за това. Ще видим дали това ще се реализира в изборния ден. ГЕРБ и ДПС са близо до мнозинство, но ще се види дали ще се решат да формират самостоятелен кабинет. Очакването е да се търси широка коалиционна формула“, коментира Добромир Живков.

„Убеден съм, че това би предизвикало сериозни реакции в обществото, но не се изключва възможността от двупартиен кабинет“, открои социологът.

Според проучването ГЕРБ-СДС отново ще има шестима евродепутати.

ПП-ДБ ще вкарат четирима, „Възраждане“ – трима, ДПС – двама, толкова ще има и БСП.

Избирателната активност

„Въпреки че имахме поредица избори и наблюдавахме негативна тенденция за мобилизацията на българските граждани, можем да очакваме поне около избирателната активност, която имахме през април миналата година. Това не е голямо постижение, но поне можем да спрем негативната тенденция“, посочи Добромир Живков.

Според проучването 45,8% от анкетираните са отговорили, че ще гласуват в изборите за народни представители, а 43,9% са отговорили, че ще гласуват за членове на Европейския парламент.

На последните еврозибори през 2019 година активността е 32%.

„Хората в ситуация на анкета казват, че ще гласуват, но не винаги това се реализира на практика. Позитивното е, че българските евродепутати в следващия ЕП ще бъдат с по-висока степен на легитимност заради по-високата активност с около 8%“, каза Добромир Живков.

Относно приоритетите във външната политика и икономиката 68% посочват, че са съгласни, че приемането ни като пълноправен член на Шенген е важно за страната ни – както за икономиката, така и а туризма.

„Има консолидация. Преди години беше създадено впечатление, че това не е важно и имаше ниски резултати за Шенген. Не беше обяснено тогава какви са ползите. Сега нещата се променят много“, каза Добромир Живков.

По отношение на еврото се наблюдава скептицизъм – 47% не са съгласни, че смяната на валутата ще доведе до тласък на българската икономика и ще повиши жизненият стандарт.

39% подкрепят приемането на еврото, а 14% са неутрални.

* Методология: Резултатите са от националното проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“, проведено сред 1007 лица над 18 г. в страната в периода 27 април – 09 май 2024 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.