Пламен Димитров: Инициативата „Кошница с грижа“ се проваля

Инициативата „Кошница с грижа“ се проваля. Тя не може сама да осигури с 15% поевтиняване на основните стоки, както беше заявено. В масовия случай там, където я има в тези 600 търговски обекти, които наблюдаваме всеки месец, за съжаление цените са подобни на всички останали и продуктите не са с това качество, което хората искат да видят. Това заяви пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

Той посочи, че разликата между цената на евро и цената на дребно на ключови 20 хранителни стоки и бензина, които синдикатът наблюдава, става драматична.

„Близо 150% е тази разлика за краставиците, 130% за доматите при 60% миналата година разлика между продуктите на едро и дребно. Тоест, дори да сложим цената на дизела, която е  ръст с около 50-60% от началото на годината досега, пак виждаме, че сметка е нагоре. Със сигурност има допълнително увеличение, което не е от горивата и не е от производствени разходи, което според нас има спекулативен елемент“, каза Димитров. 

Синдикатът настоява да се приложи допълнителен широк набор от целенасочени политики за подпомагане на най-уязвимите групи от обществото. 

„Вече три месеца основни мерки от правителството не виждаме“, отбеляза президентът на КНСБ. 

Димитров посочи, че спешно трябва да се адресират възможностите за намаляване на натиска върху цените. Сред мерките, които той очерта, са допълнителни средства за транспортните фирми, както и увеличаване на доходите на хората с годишния ръст на продуктите, включени в малката потребителска кошница, което е около 9 на сто. 

„Горивата влияят на транспортните фирми. Там трябват допълнителни мерки. Тези 55 млн. евро, които бяха заложени за подкрепа на транспортните фирми, бяха дадени в началото на годината при други нива на горивата и според мен отдавна са изиграли някакъв възпиращ ефект, ако е имало. А сега са нужди допълнителни средства. Към междуградския транспорт бяха отпуснати само 18 млн. евро в началото на годината от служебния кабинет и после никакви други мерки, за да запазим цената на превозния документ такава, каквато е нужна, тоест поне да не пипа, така че хората да продължат да си ползват градския транспорт и железниците. Така всъщност постигаме два ефекта - от една страна няма да харчим повече горива, тоест ще има натиск към свиване на търсенето там и би трябвало и цената да падне по някакъв начин заради общите пазарни механизми. От друга страна, хората ще имат твърди цени да се возят в градския транспорт, ако той бъде подкрепен“, обясни Димитров. 

По думите му, трябва да се поддържа потреблението, а това става, когато доходите на хората растат поне с ръста на инфлацията, и то с тази инфлация, която съответната група понася. 

„Малката кошница се плаща от бедните хора, които потребяват по-ограничен кръг от стоки, и са на минимална заплата или минимална пенсия. Тоест тези почти 9% ръст на малката потребителска кошница на годишна база непременно трябва да се компенсира доходът на тези хора“, добави той и посочи, че със същия процент, с който се вдига МПК, трябва да се вдигне и минималната заплата - с 9-10%. 

Според Пламен Димитров има няколко мерки, които правителството може да вземе за борбата със спекулата. 

„Първо, КЗК би трябвало да излезе с решение за млечния сектор. Там те образуваха такова производство при подозрение, че двете фирми, които произвеждат близо 99% от цялото прясно мляко в цяла България, има някакво съглашение и поддържат най-високата цена в последните няколко години в ЕС. Ако това стане, КЗК има право да налага глоба в размер от 10% от годишния оборот на дружеството“, посочи президентът на КНСБ.