Пренареждането на жълтите павета по бул. „Цар Освободител" в столицата започва

Днес започва пренареждането на жълтите павета по бул. „Цар Освободител" в участъка между бул. „Васил Левски" и ул. „15-ти ноември", съобщиха от пресцентъра на Столичната община. Движението в тази отсечка се затваря, а алтернативните маршрути за движение са бул. „Васил Левски" в посока бул. „Патриарх Евтимий", бул. „Дондуков", бул. „Сливница" и  ул. „Оборище".

Забраняват се престоят и паркирането на пътни превозни средства на североизточната дъга на пл. „Св. Александър Невски" между ул. „Оборище" и ул. „Дунав".

Пренареждането на проблемния участък от бул. „Цар Освободител" е за сметка на фирмата- изпълнител „Трейс Груп". Ремонтът няма да струва нищо на Столичната община, заяви вчера заместник-кметът Ангел Джоргов. Първото пренареждане още не е платено, пренареждането на жълтите павета струва около 206 хил. лева., които не са платени, като това повторно пренареждане също няма да бъде платено, коментира той. Паветата ще бъдат пренаредени на площ от 2000 кв. метра. 

След разместването на жълтата паважна настилка в участъка, по заповед на кмета Йорданка Фандъкова, бе създадена експертна група с преподаватели, строители, проектанти и експерти от Столичната община. Експертната група извърши поредица от изследвания и изготви предложение за промяна на технологията на редене, на материалите за фугата и основата под паветата. Предложената технология беше изпълнена на тестови участък до депо „Враждебна", където се направиха и допълнителни изпитвания, припомниха от Столичната община. 

Предложената технология е съгласувана с Националния институт за недвижимо културно наследство.

Очаква се дейностите по бул. „Цар Освободител" да приключат в средата на септември.

Според историческа справка на сайта на Столичната община, жълтите павета са на повече от 100 години. През първото десетилетие на 20 век, в стремежа за обновление на столичния град, се появява тази оригинална паважна настилка, излъчваща и многообразна символика. Нейната реализация е дело на кмета Мартин Тодоров, произхождащ от род, дал цяла плеяда бележити личности на България. Негов брат е акад. Александър Теодоров-Балан - учен, езиковед и първи ректор на Софийския университет. 

За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 година. Пространно слово произнася кметът Мартин Тодоров, който очертава необходимостта от настилка на улиците и площадите в три варианта – каменна, керамична и асфалтова. Кметът е противник на асфалта и поддръжник на каменната и на керамичната. 

За реализация на настилката, както и за изплащането на започналото мащабно строителство кметът Мартин Тодоров сключва втория, след Димитър Петков, външен заем в размер на 35 000 000 златни лева с немски банки. За този заем е издаден закон, който задължава държавата като гарант, и регламентира конкретно за какво точно парите ще се харчат от общината. 

Проведен е търг, спечелен от голяма българска компания, която обаче не притежава технологията за производство на новите настилки, а именно керамични павета. Те са произведени и внесени от Будапеща, тъй като в онази епоха България поддържа тесни контакти с Австро-Унгария.   

Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика “мергел”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. 

Полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907 г.) вече не е между живите, не е хрумване, а израз на общинска политика, подкрепена от държавата в периода на изграждането на нова България, се посочва още в справката на Столичната община. 

Окончателното завършване на павирането с керамични блокчета е през 1909 г. Назначена е комисия с особено важна задача – приемане на извършената работа по направата на жълтата керамична настилка. Комисията е прецизна и взискателна, открити са малки недостатъци и изпълнителят е задължен в определени кратки срокове да ги отстрани. Извършената огромна работа обаче удовлетворява и “може да се приеме окончателно”.

Но работата продължава. Следващите общински управления полагат грижи по поддържането, по обновлението на изхабените керамични блокчета. В трудните години след войните се търсят възможности за подмяна на паветата, полагат се усилия за естетиката и красотата на града. Много внимание и време отделя кметът ген. Владимир Вазов на жълтите павета, търсят се средства за поддържането им. По време на бомбардировките красивата софийска настилка претърпява значителни поражения, но после е поправена и бомбените ями са заличени, се посочва на сайта на Столичната община.